Рик Риърдън - Сянката на змея

— Ами да — обясняваше им, — Апоп ме видя, че се задавам с големия си боен аватар, и разбра, че с него е свършено.

Сейди завъртя очи и ме затегли нататък.

Малката Шелби и другите хлапета дотичаха ухилени и запъхтени при нас. Бяха си взели амулети от будка, където нямаше никой, и изглеждаха така, сякаш се връщаха от египетска Сирна неделя.

— Аз убих един змей — похвали се Шелби. — Голям!

— Виж ти! — възкликнах аз. — Съвсем сама ли?

— Ами да — увери ме тя. — Убий, убий, убий!

Тропна с крачета и изпод обувките й се разхвърчаха искри. После хукна, за да догони приятелите си.

— В това момиче има хляб — заяви Сейди. — Прилича на мен, когато бях малка.

Аз потреперих. Каква тревожна мисъл.

Из тунелите забиха гонгове, призоваващи всички в Залата на епохите. Когато и ние отидохме там, помещението беше направо натъпкано с магьосници, някои по наметала, други в съвременни дрехи, трети по пижами, явно бяха телепортирани направо от леглата. Точно както и преди, от двете страни на килима, между колоните трепкаха холографски завеси от светлина.

Усмихнат до уши, Феликс дотича при нас, следван по петите от цяло ято пингвини. (Ято? Орляк? Гмеж? Ох, все едно.)

— Вижте, вижте! — възкликна щастлив той. — Научих я по време на битката.

Той изрече заповед от една дума. В началото ми прозвуча като „шишкебап“, след това обаче Феликс ми заяви, че било Se-kebeb , „Направи да е студено“.

По пода изникнаха снежнобели йероглифи:

На едно място по пода с ширина към шест метра се появи дебел бял лед. Пингвините се заклатушкаха по него, като пляскаха с криле. Един от магьосниците също имаше неблагоразумието да стъпи върху леда и се подхлъзна толкова лошо, че жезълът му отхвърча.

Феликс стисна юмрук.

— Да! Намерих своя път. От мен се очаква да следвам бога на леда!

Аз се почесах по главата.

— Нима има бог на леда? Египет е пустиня. Кой е този бог на леда?

— Нямам представа! — грейна Феликс.

Плъзна се по леда и хукна заедно с пингвините си.

Тръгнахме по коридора. Магьосниците си разказваха истории, общуваха, срещаха се със стари приятели. Из въздуха се рееха йероглифи, по-ярки и плътни от всички, които бях виждал, приличаха на йероглифна супа във всички цветове на дъгата.

Накрая множеството ни забеляза. Всички в помещението замълчаха. Извърнаха се към нас със Сейди. Магьосниците се отдръпнаха, за да разчистят пътя към престола.

Докато минавахме покрай тях, повечето се усмихваха. Някои благодаряха и ни поздравяваха тихо. Дори магьосниците, които навремето се бяха разбунтували, явно ни се зарадваха. Аз обаче забелязах и че някои от събратята магьосници ни гледат гневно. Въпреки че бяхме разгромили Апоп, те още имаха съмнения за нас. Срещаха се и такива, които нямаше да престанат никога да ни мразят. Ние от семейство Кейн трябваше и занапред да си пазим гърба.

Сейди огледа тревожно насъбралите се. Досетих се, че търси Уолт. Бях се заплеснал по Зия толкова, че не бях помислил колко притеснена е сестра ми. След битката Уолт беше изчезнал заедно с другите богове. Явно сега го нямаше тук.

— Сигурен съм, че е добре — казах на сестра си.

— Шшшт — усмихна ми се тя, но очите й казваха: „Само да си посмял да ме излагаш пред всички тези хора, ще те удуша, така да знаеш“.

Еймъс ни чакаше при стъпалата пред престола. Беше се преоблякъл в ален костюм, който вървеше изненадващо добре с наметалото от леопардова кожа. В плитките му бяха вплетени късчета гранат, а очилата му бяха със стъкла с червеникав оттенък. Цветът на Хаоса? Останах с впечатлението, че Еймъс загатва за връзката си със Сет, за която всички други магьосници определено вече бяха чули.

За пръв път в историята нашият Главен лектор можеше да призове, когато си поиска, бога на злото, на могъществото и Хаоса. Заради това хората сигурно щяха да му вярват по-малко, но магьосниците бяха като боговете: уважаваха силата. Съмнявах се от тук нататък Еймъс да има затруднения да наложи властта си.

След като се приближихме, той се усмихна.

— Картър и Сейди, благодаря ви от името на Дома на живота. Вие възстановихте Маат! Апоп беше унищожен, а Ра отново се въздигна на небето, този път обаче победоносно. Браво на вас!

Залата се огласи от бурни ръкопляскания и викове. Десетки магьосници вдигнаха жезлите и изстреляха мънички фойерверки.

Еймъс ни прегърна. После се отдръпна и ми показа с ръка престола. Надявах се Хор да ме насърчи, но изобщо не чувствах присъствието му.