Рик Риърдън - Сянката на змея

Двойно по-трудно е да се опитваш да правиш магия заедно с друг.

Ние със Сейди, разбира се, бяхме научили думите, но всъщност нямаше как да направим предварително магията за изтребление. При такива магии разполагаш само с един опит.

След като започнахме, забелязах, че Баст и Бес се сражават със Змея, а другите ни съюзници са влезли в битки на различни равнища в Дуат. Температурата продължаваше да пада. Цепнатините по земята се разширяваха. Като пукнатини по черен свод, по небето плъзнаха червени светкавици.

Едвам удържах зъбите си — да не тракат. Насочих вниманието си към каменната фигурка на Апоп. Докато пеехме, статуята започна да пуши.

Постарах се да не мисля за последния път, когато съм чувал заклинанието. Мишел Дежарден беше загинал, докато го казваше, пък се беше изправил само пред частичното проявление на Змея, а не пред Апоп, след като той победоносно е глътнал Ра и се е извисил в цялата си мощ.

„Съсредоточи се“, подкани Хор.

Лесно му е на него. Това бе почти невъзможно заради врявата, студа и взривовете наоколо — все едно да броиш отзад напред, като започнеш от сто, докато някой ти крещи в ушите произволни числа.

Баст беше метната над главите ни и се приземи при един каменен къс. Бес ревна ядосано. Фрасна със сопата Змея по врата толкова силно, че чак очите му изтракаха в главата.

Апоп понечи да захапе Бес, той пък се вкопчи в един от зъбите му не на живот, а на смърт, след което Змеят вдигна глава и разтръска паст в опит да се отърве от бога джудже.

Ние със Сейди продължихме да напяваме. Фигурката се нагорещяваше все повече и от сянката на Змея се заизвива пара. Около нас на вихрушка се изви златиста и синя светлина: Изида и Хор правеха всичко възможно да ни защитят. Очите ми смъдяха от потта. Уж беше мразовито, а мен ме втресе.

Когато стигнахме до най-важната част от заклинанието и трябваше да изречем името на врага, най-сетне започнах да усещам истинската природа на змейската сянка. Странно как действа: понякога проумяваш какво всъщност представлява нещо чак когато го разрушиш. Sheut беше нещо повече от копие или отражение, от резервен хард диск на душата.

Сянката на човека олицетворява онова, което той завещава след себе си, следата, която оставя в света. Има хора, които почти не хвърлят сянка. Други пък хвърлят дълги плътни сенки, които не се заличават векове наред. Замислих се върху думите на призрака Сетне, че и двамата сме расли в сянката на прочутите си бащи. Сега осъзнах, че това не е било просто словесен обрат. Татко хвърляше могъща сянка, която и досега влияеше и на мен, и на целия свят.

Ако някой не хвърля никаква сянка, той няма как да е жив. Съществуванието му става безпредметно. След като премахнехме Апоп, унищожавайки сянката му, щяхме да прекъснем напълно връзката му със света на простосмъртните. Той нямаше да се въздигне никога вече. Най-после схванах защо е искал толкова силно да изгори свитъците на Сетне и се е страхувал от това заклинание.

Стигнахме до последните редове. Апоп изтръска от зъба си джуджето Бес и то се понесе отстрани на Хеопсовата пирамида.

Змеят се обърна към нас точно когато изричахме последните думи:

— Заточаваме те отвъд пустошта. Теб вече те няма.

— НЕ! — ревна Апоп.

Статуята припламна и се разпадна в ръцете ни. Сянката изчезна в облак пара и ние бяхме покосени от взривна вълна мрак.

Наследството на Змея по земята се разтресе: войните, убийствата, размириците и анархията, причинявани от Апоп още откакто свят светува, най-сетне изгубиха силата си и престанаха да хвърлят сянка върху бъдещето ни. Взривът изхвърли душите на мъртвите, хиляди призраци, затворени като в капан и смазани вътре в сянката на Хаоса. Някой прошепна в ума ми „Картър“ и аз се разхлипах от облекчение. Не виждах мама, но знаех, че тя вече е свободна. Духът й се връщаше на мястото си в Дуат.

— Късогледи простосмъртни! — Апоп се загърчи и започна да се смалява. — Вие не само убихте мен. Вие пратихте в изгнание и боговете!

Дуат започна да се срутва пласт по пласт и накрая равнините в Гиза отново бяха една обща реалност. Около нас в кръг застанаха зашеметените ни приятели, магьосниците. Боговете обаче не се виждаха никъде.

Змеят изсъска и люспите му започнаха да падат на пушещи парчета.

— Маат и Хаосът са свързани, глупаци такива! Не можете да ме изтласкате, без да изтласкате и боговете. Колкото до Ра, той ще умре вътре в мен, ще бъде смлян бавно…

Апоп беше прекъснат (в буквалния смисъл на думата), когато главата му се пръсна. Да, беше точно толкова ужасно, както и звучи. Навсякъде се разлетяха пламтящи късове влечуго. От врата на Змея се търкулна огнено кълбо. Тялото на Апоп се разпадна на пясък и пушеща пихтия, а от тях изникна Зия Рашид.