Рик Риърдън - Сянката на змея

Роклята й беше разкъсана. Златният й жезъл се беше прекършил като тънка кост, тя обаче си беше жива.

Аз се завтекох към нея. Зия се препъна и напълно изтощена, се свлече върху мен.

После от пушещите остатъци от Апоп се надигна още някой — Ра.

Трептеше като мираж, докато се извисяваше над нас: мускулест старец със златиста кожа, царствени одежди и корона на фараон. Пристъпи напред и дневната светлина се завърна на небето. Стана по-топло. Пукнатините в земята се запълниха.

Богът на Слънцето ми се усмихна от високото.

— Браво на вас, Картър и Сейди. Подобно на другите богове, сега и аз трябва да се оттегля, но ви дължа живота си.

— Как така да се оттеглиш? — попитах аз с глас, който сякаш не беше моят. Беше по-плътен, по-пресипнал, но не беше и гласът на Хор. Богът на войната явно се беше махнал от съзнанието ми. — В смисъл… завинаги ли?

Ра се подсмихна.

— Когато станеш на моите години, вече ще си се научил да бъдеш по-внимателен с думата „завинаги“. Първия път, когато абдикирах от престола, си мислех, че е завинаги. Поне за малко трябва да се оттегля на небето. Отколешният ми противник Апоп беше прав. Когато Хаосът е изтласкан, трябва да се отдръпнат и боговете на реда, Маат. Такова е равновесието във вселената.

— В такъв случай… ги вземи — предложих му аз за кой ли път гегата и млатилото.

Ра поклати глава.

— Задръж ги, давам ти ги. Ти си фараон по право. И се грижи за моята фаворитка… — Той кимна към Зия. — Ще се възстанови, но й трябва подкрепа.

Около бога на Слънцето блесна светлина. Докато слънцето изгряваше над пирамидите в Гиза, около димящата следа на Змея в пустинята застанаха двайсетина магьосници.

Сейди отпусна длан върху ръката ми.

— Скъпи ми братко!

— Да?

— Размина ни се на косъм.

Както никога нямаше какво да й възразя.

Нататък денят ми е пълна мъгла. Помня, че помогнах на Зия да стигне в лечебницата на Първи ном. Счупената ми ръка зарасна за броени минути, но останах със Зия, докато Джаз не ми каза, че трябва да си тръгвам. Тя и другите знахари имаха да лекуват десетки ранени магьосници, включително русначето Леонид, което, колкото и да е изумително, се очакваше да прескочи трапа, и макар Джаз да ме смяташе за много мил, очевидно пречех.

Тръгнах през главната пещера и бях стъписан, че там е пълно с хора. Из цял свят се бяха отворили портали. Прииждаха магьосници, решили да помогнат с чистенето и да засвидетелстват подкрепата си на Главния лектор. След като тежката работа е свършена, кой не иска да присъства на купона!

Постарах се да не се огорчавам. Знаех, че много от другите номове също са водили своите битки. Апоп се беше постарал да ни раздели, за да победи. Но пак ми нагарчаше в устата. Мнозина се взираха със страхопочитание в гегата и млатилото на Ра, които и досега висяха на колана ми. Някои ме поздравяваха и ме наричаха герой. Аз продължавах нататък.

Докато минавах сергията с жезли за продан, някой каза:

— Пссст!

Погледнах към най-близката уличка. На стената се беше облегнал призракът Сетне. Стреснах се и си помислих, че халюцинирам. Беше изключено Сетне да е тук, все така в ужасното сако, с накитите и дънките, със старателно направената прическа като на Елвис и с „Книгата на Тот“ под мишница.

— Добре се справи, приятелю — провикна се той. — Аз щях да го постигна по друг начин, но и ти се справи.

Накрая излязох от вцепенението.

— Tas!

Сетне само се ухили.

— Да, приключихме с тази игра. Но ти, приятелю, не се притеснявай. Пак ще се видим.

После изчезна в облак дим.

И аз не знам колко съм стоял там, докато накрал не ме намери Сейди.

— Добре ли си? — попита ме.

Казах й какво съм видял. Тя се свъси, но не изглеждаше особено изненадана.

— Сигурно рано или късно ще се наложи да се занимаваме с този козел, но сега не е зле да дойдеш с мен. Еймъс е свикал в Залата на епохите общо събрание. — Сейди ме хвана под мишница. — И се постарай да се усмихваш, скъпи ми братко. Знам, трудно е. Но сега си пример за подражание, колкото и ужасно да е това според мен.

Направих всичко по силите си, макар че ми беше трудно да си избия от главата Сетне.

Минахме покрай доста от приятелите ни, които помагаха с възстановяването. Алиса и цял взвод магьосници, специалисти по земни магии, подсилваха стените и таваните, така че да няма опасност пещерите да се срутят върху нас.

Джулиан седеше на стъпалата пред Гадателския дом и си говореше с няколко момичета от Скандинавския ном.