Рик Риърдън - Сянката на змея

Крайниците ми натежаха. Дълбоко в себе си бях уплашено момченце, на което му се живееше. Бях изгубил родителите си. От мен бяха поискали да водя война, която не беше лъжица за моята уста. Защо да продължавам, при положение че нямаше никаква надежда? И ако можех да спася Сейди…

После насочих мислите си към гърлото на Змея. Сиянието на погълнатия бог на Слънцето се спускаше все по-ниско по хранопровода на Апоп. Зия беше жертвала живота си, за да ни защити.

Беше ми казала да не се страхувам, защото ще удържа Апоп, докато отидем.

От гняв започнах да разсъждавам по-трезво. Апоп се стремеше да ме отклони от пътя точно както беше покварил Влад Меншиков, Куай, Сара Джейкъби и дори Сет, самия бог на злото. Нямаше равен в това да подкопава разума и реда и да унищожава всичко, което е добро и заслужава възхищение. Беше егоист и искаше и аз да бъда такъв.

Спомних си белия обелиск, издигал се насред Морето на Хаоса. Беше се извисявал хилядолетия наред — напук на всичко. Олицетворяваше смелостта и цивилизацията, това да направиш правилния, а не лесния избор. Ако днес се провалях, обелискът щеше да се срути веднъж завинаги. Всичко, съградено от хората още от времето на първите египетски пирамиди, щеше да отиде на вятъра.

— Сейди — казах аз, — сянката в теб ли е?

Тя стана и стъписването върху лицето й беше изместено от гняв.

— Пък аз си мислех, че така и няма да попиташ.

Извади от раницата гранитната фигурка, която от сянката на Апоп беше станала черна като нощта.

Змеят се отдръпна и изсъска. Стори ми се, че съзирам в очите му страх.

— Я не изглупявайте — изръмжа Апоп. — Тази смешна магия няма да подейства… поне сега, когато тържествувам! Пък и сте прекалено слаби. И да се опитате да я направите, няма да се измъкнете живи.

Както всяка заплаха, която ти действа, и в тази имаше зрънце истина. Запасите ми от магии бяха на изчерпване. Сейди едва ли бе в по-добро състояние. Дори боговете да ни помогнеха, сигурно щяхме да изгорим, докато правехме магията за изтребление.

— Готов ли си? — попита с предизвикателен глас Сейди.

— Само да опитате, и ще вадя от Хаоса душите ви отново и отново, за да ви убия бавно — предупреди Апоп. — Ще направя същото и с майка ви и баща ви. Цяла вечност ще се гърчите в мъки.

Имах чувството, че съм глътнал някоя от огнените топки на Ра. Стиснах здраво гегата и млатилото, въпреки че ръката ми туптеше от болка. Отново ме плисна могъществото на Хор — отново двамата с него бяхме напълно съгласни един с друг. Аз бях неговото Око. Бях Отмъстителя.

— Грешка — заявих на Змея. — Не биваше да заплашваш семейството ми.

Метнах гегата и млатилото. Те удариха Апоп по лицето и се пръснаха на огнен стълб — като ядрен взрив.

Змеят ревна от болка и бе обгърнат от пламъци и дим, но аз подозирах, че съм спечелил само няколко секунди.

— Готова ли си, Сейди? — попитах.

Тя кимна и ми подаде фигурката. Хванахме я заедно и се приготвихме за магията, вероятно последната в живота ни. Не се налагаше да се допитваме до свитъци. Месеци наред се упражнявахме. И двамата знаехме наизуст заклинанието за изтребление. Единственият въпрос бе дали сянката ще усети. Започнехме ли веднъж, нямаше спиране. Освен това и да успеехме, и да се проваляхме, сигурно щяхме да изгорим.

— Бес и Баст — продължих, — можете ли да държите Апоп по-далеч от нас?

Баст се усмихна и вдигна ножовете.

— Да защитя котенцата си ли? Дори не се налага да питате. — Тя погледна Бес. — В случай че умрем, извинявай за всички пъти, когато съм си играла с чувствата ти. Заслужаваше по-добро отношение.

Бес изсумтя.

— Не се притеснявай. Накрая се опомних и намерих момиче като за мен. Пък и ти си котка. В природата ти е да мислиш, че си център на вселената.

Тя го погледна неразбиращо.

— Ама аз наистина съм център на вселената.

Бес се засмя.

— Успех, малките. Време е да се включат и грозотиите.

— СМЪРТ! — изкряска Апоп, след като изскочи с пламнали очи от огнения стълб.

Баст и Бес — двамата най-големи приятели и защитници, които някога сме имали — се спуснаха към него.

Ние със Сейди започнахме да правим магията.

Както вече казах, не ме бива много-много в заклинанията.

За да ги направиш добре, не трябва да се разсейваш, трябва да произнасяш внимателно всичко и да избереш най-подходящия момент. В противен случай нищо чудно да унищожиш и себе си, и всички на три метра от теб, или пък да се превърнеш в двуутробно.