Рик Риърдън - Сянката на змея

По пода запъплиха цял рояк скорпиони, които се сляха, за да образуват богинята Серкет — тя ме изгледа мнително изпод короната си във вид на скорпион. Богът песоглавец Баби слезе от най-близката колона и оголи зъби. Богинята лешояд Нехбет кацна върху носа на лодката на Слънцето. Богът на вятъра Шу се изви на вихрушка, после прие вид на военен летец от Втората световна война с тяло, състоящо се само от прах, листа и късчета хартия.

Имаше още десетина: богът на Луната Хонсу в сребърен костюм, богинята на Небето Нут със синя като галактиката кожа, осеяна с блещукащи звезди, хипито Хапи със зелената поличка от люспи на риба и налудничавата усмивка и строгата на вид жена в камуфлажен ловен костюм с лък отстрани, боя по лицето и две смешни палмови клонки, щръкнали от косата й — предположих, че това е Нейт.

Надявах се да видя повече приятелски настроени лица, но знаех, че Озирис не може да напусне Подземния свят. Тот пък не можеше да мръдне от своята пирамида. Много други богове, вероятно именно онези, за които имаше най-голяма вероятност да ми помогнат, също бяха обсадени от силите на Хаоса. Налагаше се да се справим с каквото разполагахме.

Изправих се пред насъбралите се богове с надеждата краката ми да не треперят много. Още се чувствах като Картър Кейн, ала знаех, че когато ме гледат, те виждат Хор Отмъстителя.

Размахах гегата и млатилото.

— Това са регалиите на фараона, дал ми ги е не друг, а самият Ра. Именно той ме е посочил за ваш водач. Дори в този момент се е изправил срещу Апоп. Трябва да се включим в битката. Последвайте ме и изпълнете своя дълг.

Серкет изсъска:

— Ние следваме само силните. Ти силен ли си?

Аз скочих светкавично. Ударих с млатилото богинята и я разсякох на пламтяща купчина опечени скорпиони. От нея изпъплиха няколко твари, които бяха останали живи. Те се отдалечиха на безопасно разстояние и започнаха да се преобразяват в богинята, която накрая пак си беше цяла-целеничка, но побърза да се сниши зад мангал със сини пламъци.

Богинята лешояд Нехбет изграчи:

— Той е силен.

— В такъв случай идвайте — подканих аз.

Моята ba се завърна на земята. Аз отворих очи.

Над Хефреновата пирамида се бяха струпали буреносни облаци. Те се разтвориха със силна гръмотевица и боговете се впуснаха в сражение — някои с бойни колесници, други с плаващи в небето военни кораби, трети, яхнали грамадни соколи. Богът песоглавец Баби се приземи върху Хеопсовата пирамида. Удари си гърдите и ревна.

Аз се извърнах към Сейди.

— Дали това да не бъде знакът?

Спуснахме се от пирамидата, за да се включим в битката.

Пръв съвет, ако сте решили да се сражавате с великански Змей на Хаоса: не го правете.

Дори с ескадрон от богове и магьосници като тил това не е от битките, които има вероятност да спечелите. Проумях го, когато започнахме да настъпваме и светът сякаш се натроши на парчета. Дадох си сметка, че Апоп не само се гъне и пъпли из пустинята, като се намотава около пирамидите. Той се гърчеше и в Дуат, ту влизаше, ту излизаше от него и нацепваше действителността на различни равнища. Докато се опитвах да го открия, сякаш тичах из зала с криви огледала, всяко от които водеше към друга зала с криви огледала.

Приятелите ни започнаха да се пръсват. Накъдето и да се обърнех, богове и магьосници се откъсваха от другите и някой потъваха по-надълбоко в Дуат от останалите. Биехме се срещу един-единствен враг, но всеки се сражаваше само с частица от мощта му.

Уолт бе омотан в основата на пирамидата от Змея. Опитваше се да се измъкне, като насочваше към него сива светлина, превръщаща люспите му в пепел, но Змеят отново и отново се връщаше към живот и го стискаше все по-здраво. На няколкостотин метра Джулиан беше призовал аватар на Хор в цял ръст, зелен воин великан с ястребова глава и с по един khopesh в ръцете. Той замахна да отсече опашката на Змея… или най-малкото една от версиите й, а Апоп заудря и се опита да го повали. По-надълбоко в Дуат богинята Серкет стоеше на почти същото място. Беше се превърнала в грамаден черен скорпион и се бе изправила срещу друг образ на змейовата опашка — провеждаше странен дуел с нея, като използваше жилото си. Дори Еймъс беше отклонен от схватката. Беше се обърнал в друга посока (поне на мен ми се стори така) и разсичаше с жезъла си въздух, като крещеше напосоки заповеди.

Надявах се да сме омаломощили Апоп, като сме го принудили да се бие едновременно с толкова много от нас, но не виждах знаци силата на Змея да е намаляла.