Рик Риърдън - Сянката на змея

— Добре ли изглеждам, малката? Имам върху гърдите си десет тона варовик. Дъхът на Змея ме повали и стовари отгоре ми тази чудесия тук. Най-крещящата жестокост, проявявана някога към джудже!

— Можеш ли да отместиш камъка? — попитах аз.

Той ме изгледа грозно, почти каквото беше лицето му, когато викаше „Аууу!“.

— Я, как така не съм се сетил, Картър. Толкова е удобно тук. Разбира се , че не мога да го отместя, глупчо такъв! Каменните късове не се плашат лесно. Хайде, помогни на джуджето, а?

— Отдръпни се назад — казах аз на Сейди.

Призовах силата на Хор. Около ръката ми засвятка синя светлина и аз разбих с движение като в каратето камъка на две. Той се пропука точно по средата и двете парчета паднаха отстрани на бога джудже.

Щеше да бъде по-внушително, ако не бях скимтял като кутре и не се бях хванал за пръстите. Явно трябваше да упражнявам повече номера с каратето, защото имах чувството, че ръката ми се пържи в нагорещено олио. Бях почти сигурен, че съм си счупил някоя и друга кост.

— Добре ли си? — попита Сейди.

— Да — излъгах аз.

Бес се изправи на крака.

— Благодаря, малкия. А сега е време да понатупаме Змея.

Изтичахме да помогнем на Зия, което се оказа не особено разумно. Тя се извърна и ни видя — и за миг се разсея.

— Благодари на боговете, Картър — каза на два гласа, със своя и с гърления властен глас на Ра, което ми беше трудно да приема.

Наречете ме тесногръд, но това да чуя приятелката си да говори като бог на пет хиляди години не бе в списъка на десетте неща, които смятам за най-привлекателни. Все пак й се зарадвах страшно и почти не обърнах внимание.

Тя метна поредното огнено кълбо в гърлото на Апоп.

— Идвате тъкмо навреме. Нашият приятел Змеят става все по-си…

— Пази се! — изписка Сейди.

Този път Апоп не се стресна от огъня. Без да губи и миг, нападна — и беше точен. Удари с пастта си така, сякаш беше таран.

Когато се изправи отново, Зия я нямаше. На мястото, където беше стояла, зееше кратер, а гърлото на Змея отвътре светеше от буца с размерите на човек, която се спускаше надолу по хранопровода.

Сейди твърди, че направо съм бил превъртял. Да ви призная, не помня. Единственото, което се е съхранило в паметта ми, е, че гласът ми беше пресипнал от писъците и че съм отстъпил с несигурна крачка от Апоп — магията ми бе почти изчерпана, счупената ми ръка туптеше от болка и гегата и млатилото бяха покрити в пушеща сивкавочервена слуз — кръвта на Хаоса.

По врата на Апоп зееха три рани, които не се затваряха. Иначе той си изглеждаше добре. Трудно е да кажа дали върху лицето на един змей се изписва нещо, но бях почти сигурен, че Апоп злорадства.

— Както и беше предсказано — заяви той на висок глас и земята се разтресе. Из пустинята плъзнаха пукнатини, сякаш най-неочаквано тя се бе превърнала в тънък лед. Небето почерня и сега светеха само звездите и червените мълнии. Температурата започна да пада. — Не можеш да измамиш съдбата, Картър Кейн! Аз погълнах Ра. Сега всеки момент ще настъпи краят на света!

Сейди се свлече на колене и се разхлипа. Мен пък ме плисна отчаяние, по-страшно и от студа. Усетих как силата на Хор отслабва и отново не съм нищо друго освен Картър Кейн. Навсякъде около нас, на всички равнища в Дуат боговете и магьосниците се отказаха да се сражават, тъй като редиците им бяха обхванати от ужас.

До мен с котешка пъргавост се приземи Баст, която дишаше запъхтяно. Косата й беше щръкнала така, че тя приличаше на покрито с пясък морско свинче. Трикото й беше опърпано и разкъсано. Отляво на челюстта й се синееше страшна цицина. От ножовете й излизаше пара и те бяха разядени от змийската отрова.

— Не — отсече твърдо Баст. — Не, не и не. Какъв е планът?

— План ли?

Опитах се да осмисля въпроса й. Зия вече я нямаше. Бяхме се провалили. Отколешното пророчество се беше сбъднало и аз щях да издъхна с мисълта, че съм се издънил най-позорно. Погледнах Сейди, но тя беше замаяна като от шрапнел.

— Събуди се, малкият! — каза Бес, после дойде с клатушкане при мен и ме изрита по капачката на коляното, най-високата точка, до която можеше да стигне.

— Ох! — викнах недоволно аз.

— Сега водач си ти — изръмжа той. — Затова не е зле да имаш план. Не съм се върнал към живота, за да ме убият още веднъж!

Апоп изсъска. Земята продължи да се пропуква, разтрисайки основите на пирамидите. Беше толкова студено, че дъхът ми излизаше на пара.

— Късно е, клети ми дечица — взря се в мен с червени очи Змеят. — Маат умира от векове. Вашият свят не бе друго освен тленна прашинка в Морето на Хаоса. Всичко, което сте построили, не означава нищо. Именно аз съм вашето минало и вашето бъдеще. Поклони ми се, Картър Кейн, и може би ще пощадя теб и сестра ти. Нямам нищо против някой да се спаси, за да види тържеството ми. Това не е ли за предпочитане пред смъртта?