Рик Риърдън - Сянката на змея

— И дума да не става. Не се кланяме на богове.

Аз успях да се изправя.

— Послушайте брат ми — подканих. — Не се доверявате на боговете? Те вече ни помагат. А Апоп иска да се бием помежду си. Защо според вас нападението ви е било насрочено за днес сутринта, точно когато Апоп се въздига? Куай и Джейкъби са ви продали. Врагът е точно пред вас!

Дори разбунтувалите се магьосници се обърнаха и изгледаха Куай. Останалите въжета паднаха от Еймъс.

Куай се захили.

— Закъснели сте. — Гласът му беше зареден със сила. От синьо наметалото му стана кървавочервено. Очите му блеснаха, а зениците му се превърнаха с цепки като на влечуго. — Дори в този миг моят господар избива старите богове и руши основите на вашия свят. Той ще погълне Слънцето. Всички ще умрете.

Еймъс стана на крака. Около него на вихрушка се понесе червен пясък, аз обаче не се и съмнявах кой е надделял. Бялата му дреха потрепваше от могъществото му. Върху раменете му сияеше наметалото от леопардова кожа на Главен лектор. Той вдигна жезъла си и въздухът се изпълни с пъстроцветни йероглифи.

— Дом на живота! — призова. — На война!

Куай не се предаде лесно.

Сигурно се случва точно това, когато Змеят на Хаоса нахлуе в мислите ти и те изпълни с безгранична ярост и магия.

Куай запрати из стаята няколко червени светкавици, които повалиха повечето магьосници, включително последователите му. Изида явно ме е защитила, защото електричеството мина през мен, без да ми подейства. Еймъс не изглеждаше притеснен във вихрушката на червения смерч. Уолт залитна, но бързо се окопити. Дори Картър, колкото и да бе омаломощен, успя да отбие с фараонската гега светкавицата.

Другите не извадиха такъв късмет. Джаз се строполи. После и Джулиан. След това и Феликс, и взводът му пингвини. Всичките ни ученици и бунтовниците, с които те се бяха сражавали, се свлякоха в безсъзнание на пода. Толкова за масираната офанзива.

Аз призовах мощта на Изида. Започнах да правя магия за привързване, но Куай не беше приключил с номерата. Вдигна ръце и също измагьоса своя си пясъчна буря. Из помещението се понесоха десетки смерчове, които станаха по-плътни и образуваха пясъчни твари: сфинксове, крокодили, вълци и лъвове. Те нападнаха във всички посоки и се нахвърлиха дори върху беззащитните ни приятели.

— Сейди! — извика Еймъс, за да ме предупреди. — Защити ги.

Бързо смених заклинанията и веднага измагьосах щитове над нашите изпаднали в безсъзнание ученици. Еймъс се зае да унищожава едно по едно чудовищата, ала те веднага изникваха отново.

Картър призова аватара си. Спусна се към Куай, ала червеният магьосник го изтика назад с нова вълна от светкавици. Клетият ми брат се блъсна в една каменна колона, която падна върху него. Можех само да се надявам, че аватарът му е поел върху себе си силата на удара.

Уолт пусна наведнъж десетина от магическите си същества: сфинкса, камилите, ибиса, дори Филип Македонски. Те се нахвърлиха на пясъчните твари, за да не им разрешат да се доближат до повалените магьосници.

След това Уолт се извърна с лице към Куай.

— Анубис — изсъска той. — Трябваше да си стоиш в погребалния дом, момче. Численото преимущество не е на твоя страна.

Вместо да отговори, Уолт разпери ръце. Подът от двете му страни се пропука и се разтвори. От цепнатините изскочиха два огромни чакала с оголени зъби. Очертанията на Уолт затрепкаха. Най-неочаквано той се появи в египетски бойни доспехи и завъртя в ръцете си жезъл was, който приличаше на смъртоносна перка на вентилатор.

Куай ревна. Засипа чакалите с талази пясък. Хвърли по Уолт мълнии и вълшебни думи, той обаче ги отби с жезъла и ги превърна в сива пепел.

Чакалите сграбчиха Куай от двете страни и забиха зъби в краката му, а Уолт се приближи и замахна с жезъла като със стик за голф. Удари Куай много силно и на мен ми се стори, че е отекнало из целия Дуат. Магьосникът се строполи. Пясъчните му твари изчезнаха.

Уолт отпрати чакалите. Еймъс свали жезъла. Картър се изправи от отломъците, изглеждаше зашеметен, но не беше пострадал. Струпахме се около покосените магьосници.

Куай би трябвало да е мъртъв. От устата му на вадичка се стичаше кръв. Очите му бяха изцъклени. Но докато се взирах в лицето му, той си пое ненадейно въздух и се засмя тихо.

— Малоумници — простена. — Sa-hei .

Върху гърдите му припламна кървавочервен йероглиф:

Дрехата му лумна. Направо пред очите ни Куай се разпадна на пясък и през Залата на епохите премина студена вълна: мощта на Хаоса. Колоните се разтресоха. От тавана западаха цели парчета камък. Върху стъпалата на подиума се свлече плоча с размерите на фурна, която за малко да размаже престола на фараона.