Рик Риърдън - Сянката на змея

Сет изсумтя.

— Да бе, полезен! Не знам какво е това да направляваш както трябва. Пуснете ме, малки магьосници, за да ви размажа.

Изгледах чичо.

— Сет! Не помагаш!

Гневът върху лицето на Еймъс беше изместен от загриженост.

— Сейди! — каза той вече със своя глас. — Върви, сражавай се с Апоп! Остави ме тук!

— Не — казах аз. — Ти си Главен лектор. Ще се сражаваме за Дома на живота.

Не погледнах назад, но се надявах приятелите ми да са съгласни. В противен случай последният отпор, който щях да дам, щеше да трае много, много кратко.

Джейкъби се ухили.

— Чичо ти е слуга на Сет! Вие с брат ти сте осъдени на смърт. Останалите, хвърлете оръжието. Като нова Главна лекторка ще ви помилвам. После ще се сражаваме заедно срещу Апоп.

— Ти си се сдушила с него! — креснах аз.

Лицето й стана студено като камък.

— Предателство. — Тя замахна напред с жезъла. — Ha-di .

Вдигнах вълшебната пръчка, но този път Изида не ми помагаше. Аз бях всичко на всичко Сейди Кейн и защитните ми реакции бяха мудни. Взривът разкъса слабия щит и ме отхвърли назад върху завеса от светлина. Около мен запукаха образи от Епохата на боговете: от сътворяването на света, от ръкополагането на Озирис за цар, от битката между Сет и Хор, сякаш в мозъка ми бяха качени шейсет различни филма и в същото време ме екзекутираха с електрически ток. Светлината се взриви и аз се проснах на пода, замаяна и изтощена.

— Сейди! — извика Картър и се спусна към мен, но Куай го изтласка с червена светкавица.

Той се свлече на колене. Аз нямах сили дори да извикам.

Джаз се затича към него. Малката Шелби кресна:

— Престани! Престани!

Другите ни ученици стояха като вцепенени и не можеха да се помръднат.

— Предайте се — подкани Джейкъби. Дадох си сметка, че тя изрича думи на сила, точно както бе направил и призракът Сетне. Използваше магия, за да парализира приятелите ми. — Кланът Кейн не ви е донесло друго освен неприятности. Време е да се сложи край на това.

Тя махна острието netjeri от врата на Еймъс. Метна го светкавично към мен. Докато то летеше, мислите ми сякаш набраха скорост. За стотна от секундата разбрах, че Сара Джейкъби ще ме улучи. Че краят ми ще бъде мъчителен като на клетия Леонид, който издъхваше от загуба на кръв сам във външния тунел. И въпреки това не можех да направя нищо, за да се защитя.

Пред мен се мярна сянка. Във въздуха се протегна гола ръка, която сграбчи острието. Метеоритното желязо посивя и се разпадна.

Очите на Джейкъби се разшириха. Тя побърза да извади втория нож.

— Кой си ти? — попита настойчиво.

— Уолт Стоун — отговори той, — потомък на фараоните. И Анубис, бог на мъртвите.

Застана пред мен, за да ме предпази от враговете ми. Може би, след като си бях ударила главата, виждах двойно, но ги съгледах и двамата еднакво ясно: и двамата красиви и силни, и двамата доста ядосани.

— Говорим с един глас — обясни Уолт. — Особено по този въпрос. Само някой да е посмял да докосне и с пръст Сейди Кейн.

Той протегна ръка. Подът в краката на Сара Джейкъби се разтвори и душите на мъртвите изскочиха като бурени: ръце като на скелети, светещи лица, зъбати сенки и крилати ba с оголени остри нокти. Те обкръжиха Сара Джейкъби, омотаха я в призрачен ленен плат и колкото и да пищеше тя, я повлякоха в бездната. Подът зад нея се затвори и не остана и следа, че изобщо е съществувала някога.

Черната примка около врата на Еймъс се разхлаби и гласът на Сет се засмя радостно.

— Браво, момчето ми!

— Млъквай, татко — каза Анубис.

В Дуат той изглеждаше както обикновено, пак беше с разрошена коса и красиви кафяви очи, но никога не го бях виждала толкова изпълнен с ярост. Разбрах, че ако някой дръзне да ме нарани, върху него ще се стовари целият му гняв и Уолт няма да го спре.

Джаз помогна на Картър да стане. Тениската му беше изгоряла, но той си изглеждаше добре. Според мен блесналата пред него светкавица не бе най-страшното, което му се беше случвало напоследък.

— Магьосници! — Картър успя да се изправи в цял ръст и да се обърне самоуверено и към учениците ни, и към бунтовниците. — Губим време. Апоп е горе и се кани да унищожи света. Неколцина храбри богове го възпират заради нас , заради Египет и света на простосмъртните, но не могат да го направят сами. Джейкъби и Куай са ви отклонили от пътя. Развържете Главния лектор. Длъжни сме да се сработим.

Куай се озъби. Между пръстите му блесна червено електричество.