Рик Риърдън - Сянката на змея

Сет протегна свободната си ръка към Сиренаря. Шишкавият магьосник беше погълнат от пясъчна буря и се разпищя, но Сет отдръпна ръката си точно толкова бързо. Бурята утихна. Магьосникът се строполи на пода като парцалена кукла, беше в безсъзнание, но още беше жив.

— Ба! — ревна червеният воин. — Хайде, Еймъс, остави ме да се позабавлявам малко. Исках само да му смъкна месото от кокалите!

Лицето на Еймъс беше напрегнато и съсредоточено. Той явно правеше всичко по силите си да сдържа Сет, богът обаче имаше много други врагове, с които да си играе.

— Дърпай! — Червеният бог запрати светкавица по един каменен сфинкс, който се пръсна на прах. Засмя се като обезумял и замахна с жезъла по Сара Джейкъби. — Много забавно, малки ми магьосници! Не знаете ли и други номера?

Не съм сигурна колко сме стояли на входа и сме наблюдавали битката. Вероятно не повече от няколко секунди, но на мен ми се стори цяла вечност.

Накрая Джаз се задави и изхлипа.

— Еймъс… пак е обсебен.

— Не — възразих аз. — Не, различно е. Той владее положението.

Учениците ме погледнаха невярващо. Разбирах паниката им. Помнех по-добре от всеки как Сет за малко да направи така, че чичо да изгуби разсъдъка си. Беше трудно да проумееш, че Еймъс се е решил по своя воля да насочва отново мощта на червения бог. А ето че той правеше невъзможното. Побеждаваше.

Но дори и Главният лектор не бе в състояние да направлява такава мощ за дълго.

— Вижте го! — примолих се аз. — Трябва да му помогнем! Еймъс не е обсебен. Той направлява Сет.

Уолт се свъси.

— Това, Сейди, е… невъзможно. Сет не може да бъде направляван.

Картър вдигна гегата и млатилото.

— Очевидно може, защото Еймъс го прави. А сега ще воюваме ли, или какво?

Спуснахме се напред, но се бяхме колебали твърде дълго. Сара Джейкъби беше забелязала, че сме тук. Кресна на последователите си:

— Хайде!

Може и да беше злодейка, но не бе глупачка. Дотук бяха нападали Еймъс колкото да отклонят вниманието му и да го омаломощят. Сега, след като Сара Джейкъби даде знак, започна истинското нападение. Куай запрати по лицето на Еймъс светкавици, а другите магьосници извадиха магически въжета и ги метнаха по аватара на Сет.

Червеният воин залитна, защото въжетата се затегнаха едновременно и се омотаха около краката и ръцете му. Сара Джейкъби прибра ножовете по ножниците и извади дълго черно ласо. Отиде с буреносния облак точно над аватара, после надяна ловко ласото около главата му и затегна примката.

Възмутен, Сет ревна, но аватарът започна да се свива. Още преди да сме скъсили разстоянието, Еймъс се свлече върху пода в Залата на епохите, заобиколен от съвсем изтънели светещи червени щитове. Сега вече бе завързан здраво с магически въжета. Сара Джейкъби застана зад него, стиснала като камшик черното ласо. Едно от нейните остриета netjeri беше допряно до врата на Еймъс.

— Спрете! — заповяда ни тя. — Всичко това приключва още сега !

Приятелите ми се подвоумиха. Разбунтувалите се магьосници се обърнаха и застанаха предпазливо с лице към нас.

Изида каза в съзнанието ми: „Колкото и да е жалко, се налага да го оставим да умре. В него се е вселил нашият отколешен враг Сет!“. „Той ми е чичо!“, възразих аз. „Вече е покварен — натърти Изида. — С него е свършено.“

— Не! — креснах.

Връзката ни изтъня. Не можеш да споделяш съзнанието си с бог и да имаш разногласия с него. Ако искаш да бъдеш Око, трябва да действаш в пълно съзвучие с бога.

Картър, изглежда, имаше същите трудности с Хор. Брат ми призова аватара на воина ястреб, но той се разпадна почти веднага и го пусна на пода.

— Хайде, Хор! — ревна Картър. — Длъжни сме да помогнем.

Смехът на Сара Джейкъби прозвуча като метал, който стърже по пясък.

— Видяхте ли? — Тя затегна още повече примката около врата на Еймъс. — Ето какво се получава, ако тръгнеш по пътя на боговете! Объркване. Хаос. Не друг, а Сет в Залата на епохите. Дори вие, заблудените глупаци, не можете да отречете, че не е редно!

Еймъс се стисна за врата. Изръмжа възмутено, но когато заговори, се чу гласът на Сет:

— Опитвам се да направя нещо хубаво, а ти така ли ми се отблагодаряваш? Трябваше да ме оставиш да ги убия, Еймъс!

Излязох напред, като внимавах да не правя резки движения.

— Ти, Джейкъби, не разбираш. Еймъс насочва мощта на Сет, но и го сдържа. Можеше да ви убие, а не го направи. Сет е бил дясна ръка на Ра. Ако го направляваш както трябва, може да бъде полезен съюзник.