Рик Риърдън - Морето на чудовищата

Той поклати глава.

— Благодарение на това ценим радостите, учим се да не бъдем алчни, подли и горделиви като Полифем. Но мен ме беше страх. Постоянно ме преследваха чудовища и понякога успяваха да ме докопат…

— От тях ли са белезите на гърба?

От окото му капна сълза.

— От Сфинкса на Седемдесет и втора улица. Помолих се на татко да ми помогне. И тогава хората от „Мери уедър“ ме намериха. Така се запознах с теб. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало в целия ми живот. Съжалявам, задето казах, че Посейдон е лош. Той ми изпрати брат.

Взирах се в часовника, който Тайсън беше направил за мен.

— Пърси! — извика Анабет. — Време е!

Хирон беше на старта и се канеше да даде сигнала с раковината.

— Тайсън…

— Върви — рече той. — Ще спечелиш!

— Добре, здравеняко. Ще победим заради теб! — Качих се в колесницата и заех мястото си. И в същия миг Хирон изсвири сигнала за началото на състезанието.

Конете знаеха какво се искаше от тях. Изстреляхме се с такава скорост, че ако не държах кожените юзди, щях да се изтъркалям в прахта на пистата. Анабет стискаше здраво преградата. Колелата се плъзгаха плавно. На първия завой бяхме с цяла дължина преди Клариса, която се мъчеше да отбие атаката на братята Стол от отбора на Хермес.

— Успяхме! — извиках аз, но прибързах.

— Идват! — изкрещя Анабет. Натисна третото копче на копието, куката изскочи и отклони хвърлената към нас мрежа с оловни тежести, която целеше да ни омотае. Отборът на Аполон ни атакуваше отстрани. Боецът от колесницата на Аполон метна копие в дясното ни колело. Копието се счупи, но заедно с него и няколко от спиците ни. Колесницата се наклони на една страна. За миг се изплаших, че колелото ще изхвръкне от оста, но то някак си се задържа.

Подканих конете да ускорят. Отборът на Аполон вече се беше изравнил с нас. Догонваше ни и този на Хефест. Колесниците на Арес и на Хермес бяха по-назад, движеха се едни до други и Клариса се мъчеше да отблъсне с меча си атаките на въоръжения с копие Конър Стол.

Ако още нещо ни уцелеше по колелото, щяхме да се разпаднем.

— Свършено е с вас! — извика кочияшът на Аполон. Той беше за първа година в лагера. Не помнех името му, но беше доста самоуверен младеж.

— Друг път! — отвърна Анабет.

Тя сграбчи второто копие — което си беше доста рисковано, предвид, че ни оставаше още една цяла обиколка — и го хвърли към него.

Мерникът й беше абсолютно точен, както винаги. На върха на копието изскочи тежък бронзов наконечник, улучи кочияша в гърдите и го събори върху боеца. Двамата изхвърчаха със задно салто от колесницата. Конете усетиха отпускането на юздите и рязко завиха към публиката. Лагерниците се разбягаха настрани, златната колесница закачи трибуните и се преобърна. Конете се отправиха в галоп обратно към конюшнята, влачейки изпотрошената колесница.

Ние успяхме да направим благополучно и втория завой, макар че дясното колело потракваше зловещо от напрежението. Прекосихме стартовата линия и започнахме втората обиколка.

Оста стенеше и скърцаше. Заради тракащото колело губехме скорост, въпреки че конете откликваха на всяка заповед и даваха всичко от себе си.

Отборът на Хефест ни настигаше.

Бекендорф се ухили и натисна някакво копче на пулта пред себе си. От предната част на колесницата му се изстреля стоманено въже и се уви около коша ни. Колесницата ни се разклати, а скритият механизъм на Бекендорф се завъртя и започна да ни придърпва.

Анабет изруга и извади ножа си. Опита се да пререже въжето, но то беше дебело и здраво.

— Няма да стане! — извика тя.

Колесницата на Хефест вече беше почти до нас, след миг металните коне щяха да ни стъпчат с копитата си.

— Ела тук! — извиках на Анабет. — Вземи юздите!

— Но…

— Довери ми се!

Тя скочи отпред и сграбчи юздите. Аз се обърнах, като едвам пазех равновесия, и извадих Въртоп.

Замахнах с всичка сила и разсякох въжето. Отскубнахме се напред, но кочияшът на Бекендорф зави наляво и се изравни с нас. Бекендорф атакува Анабет с меча си и аз блокирах удара.

Това беше последната обиколка. Ние обаче едва ли щяхме да стигнем до финала. Трябваше да направя нещо да изкарам от играта колесницата на Хефест, но в същото време трябваше и да защитавам Анабет. Бекендорф беше готин тип, но това не означаваше, че няма да ни изпрати в лазарета, ако му го позволим.

Вече се движехме едни до други. Клариса връхлиташе зад нас, опитваше се да навакса закъснението си.