Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Не, не мисля — възразих. — Хадес не е престъпил клетвата.

— Какво?

— Той им е баща — продължих аз, — но Бианка и Нико са родени много отдавна, преди Втората световна война.

— Хотел „Лотус“! — извика Гроувър и набързо разказа на Анабет историята на Бианка. — Двамата с Нико са прекарали там десетилетия. Били са родени, преди боговете да се закълнат да нямат повече деца от простосмъртни.

Кимнах.

— Но как са успели да излязат? — попита недоверчиво Анабет.

— Не знам — признах. — Бианка каза, че някакъв адвокат е дошъл да ги вземе и ги е закарал в „Уестовър Хол“. Нямам представа кой е бил той и защо го е направил. Може да е свързано с Голямото раздвижване, за което спомена мантикорът. Нико едва ли знае кой е баща му. И ние не бива да казваме на никого. Дори и на Хирон. Ако боговете научат…

— Може отново да започнат да се боричкат помежду си — рече Анабет. — А това е последното, от което имаме нужда сега.

Гроувър обаче не изглеждаше убеден.

— Не може да криете от боговете. Все някога ще разберат.

— Нека разберат — отвърнах. — На мен ми трябват две години. Докато навърша шестнайсет.

Анабет пребледня.

— Пърси, това означава, че пророчеството може и да не се отнася до теб. Може да е за Нико. Трябва да…

— Не — прекъснах я аз. — Аз вече избрах пророчеството! То ще бъде за мен.

— Какви ги говориш? — извика тя. — Наистина ли искаш да поемеш отговорността за целия свят?

Нищо подобно не исках, но знаех, че трябва да изляза напред и да поема този товар.

— Няма да позволя живота на Нико да бъде застрашен — рекох. — Дължа му го, заради сестра му. И двамата ги подведох. Не желая горкото хлапе да страда повече.

— Горкото хлапе те мрази и в червата и копнее да те види мъртъв — напомни ми Гроувър.

— Може да се опитаме да го намерим — рекох. — Да го убедим, че ще му помогнем, да го скрием на сигурно място.

Анабет потрепери.

— Ако Аюк го открие преди нас…

— Няма — заявих категорично. — Ще се погрижа да си има други занимания. С мен.

Хирон като че ли не повярва напълно на историята, която му разказахме. Явно се досещаше, че крием нещо за изчезването на Нико, но не го направи на въпрос. За съжаление Нико не беше първият полубог, напуснал лагера.

— Толкова е малък — въздъхна Хирон и се подпря на парапета на верандата. — Уви, надявам се да го изядат чудовищата. Това ще е много по-добре, отколкото да се озове в армията на титаните.

Тази мисъл ми се стори толкова ужасна, че за малко не промених решението и не му разказах истината, но все пак се сдържах.

— Наистина ли смяташ, че първият удар ще бъде срещу нас? — попитах.

Хирон се взираше в падащия над хълма сняг. Виждах пушека от огнения дъх на дракона, който пазеше елата със Златното руно.

— Но няма да е преди лятото — отвърна той. — Очаква ни тежка зима… най-суровата от векове. Най-добре се върни в града, Пърси. Ходи на училище. Почивай. После няма да имаш време за това.

Обърнах се към Анабет.

— А ти?

Бузите й пламнаха.

— Реших все пак да се пробвам в Сан Франциско. Ще държа под око връх Тамалпаис.

— И веднага ще ми изпратиш съобщение по Ирида, ако забележиш нещо?

Тя кимна.

— Но мисля, че Хирон е прав. До лятото ще се радваме на спокойствие. На Люк му трябва време, за да възвърне силата си.

Чакането определено не ми беше по вкуса. Но пък следващия август щях да навърша петнайсет. Толкова близо до шестнайсет, че направо не ми се мислеше за това.

— Добре — рекох. — Пази се. И без щури номера със самолета.

Тя се усмихна.

— Разбрано. И, Пърси…

Прекъсна я Гроувър, който изскочи отвътре и се спъна в няколко празни кутийки от безалкохолно. Лицето му беше изпито и бледо, все едно беше видял призрак.

— Проговори ми! — извика Гроувър.

— Успокой се, младежо — рече намръщено Хирон. — Какво е станало?

— Ами… свирех си вътре — заобяснява той — и пиех кафе. Много кафе! И той ми проговори!

— Кой? — попита Анабет.

— Пан! — изблея сатирът. — Господарят на дивата природа! Чух го! Трябва… трябва да намеря куфар!

— Чакай, чакай! — спрях го аз. — И какво ти каза?

Гроувър ме погледна унесено.

— Само две думи: „Чакам те“.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4907

Издание:

Рик Риърдън. Проклятието на титана

Пърси Джаксън и боговете на Олимп — Книга 3

Превод: Владимир Молев

Редактор: Вихра Василева

Коректор: Таня Симеонова

Издава „Егмонт България“