Рик Риърдън - Проклятието на титана

Измърморих някакво извинение и си проправих път през танцуващите към двора. Търсех Анабет. Последно я бях мярнал да танцува с някакво дребно божество.

Изведнъж зад мен се разнесе глас.

— Надявам се, че няма да ме разочароваш.

Обърнах се, Посейдон ми се усмихваше.

— Татко… здрасти!

— Здравей, Пърси. Добре се справи, браво.

Похвалата ме смути. Стана ми приятно, разбира се, но много добре знаех колко рискува той, като гарантира за мен. Щеше да му е много по-лесно да позволи на останалите да ме убият.

— Няма да те разочаровам — обещах.

Той кимна. Трудно разгадавах чувствата на боговете и сега се зачудих дали не се съмняваше в решението си.

— Приятелят ти Люк…

— Не ми е приятел! — извиках. В следващия миг си дадох сметка, че съм го прекъснал грубо. — Извинявай.

— Предишният ти приятел Люк — поправи се Посейдон. — На времето и той обещаваше също като теб. Хермес много се гордееше с него. Подсещай се понякога за това, Пърси. Понякога дори и най-смелите се сгромолясват.

— Люк се сгромоляса доста отвисоко — рекох. — Мъртъв е.

Посейдон поклати глава.

— Не, Пърси, не е.

Зяпнах.

— Какво?

— Анабет нали ти каза? Люк все още е жив. Видях го. В момента корабът му със саркофага на Кронос е край Сан Франциско. Люк ще се оттегли и ще се подготви за ново нападение. Ще се постарая да потопя „Принцеса Андромеда“, но той е сключил съюз с древните ми врагове, по-старите морски духове. Те ще се опитат да го защитят.

— Но как така е оживял? — възкликнах. — След такова падане би трябвало да е мъртъв!

Посейдон се намръщи.

— Не знам, Пърси, но се пази от него. Сега той е още по-опасен. Златният ковчег все още е при него и силата му продължава да нараства.

— А Атлас? — попитах аз. — Как ще му попречите да избяга отново? Ако накара някой от подчинените си великани да поеме небето?

Баща ми презрително изсумтя.

— Ако беше толкова лесно, Атлас отдавна да е на свобода. Не, синко. Проклятието на небето може да бъде наложено насила само на някое от децата на Гея и Уран. Всеки друг трябва доброволно да поеме товара на плещите си. Само някой силен, честен и смел герой може да го направи. Никой от армията на Кронос не би дръзнал да замени Атлас дори и под заплахата със смърт.

— Но Люк го е направил — рекох. — Поел е тежестта на небосвода, за да подлъже Анабет и по този начин да накара Артемида да заеме мястото на титана.

— Да — кимна Посейдон. — Люк е… интересен случай.

Като че ли се канеше да добави още нещо, но в този миг Беси замуча в другия край на двора. Няколко полубогове бяха решили да си поиграят с водното кълбо и го подмятаха над главите на гостите.

— По-добре да се намеся — измърмори Посейдон. — Не бива да подхвърлят офиотавроса като топка на плажа. Може да не се видим доста време, Пърси.

И изчезна. Просто така.

Понечих да продължа търсенето си, но един глас ме спря.

— Баща ти поема голям риск, нали си даваш сметка за това?

Озовах се лице в лице със сивооката жена, която толкова приличаше на Анабет.

— Атина — опитах се да прикрия обидата, породена от лекотата, с която богинята на мъдростта ме беше отписала на съвета, но тя май я долови.

Усмихна се сухо.

— Не ме съди твърде строго, младежо. Мъдрите съвети рядко са приятни за ухото, но аз казах самата истина. Ти представляваш опасност.

— А вие никога не рискувате, така ли?

Атина кимна.

— Точка в твоя полза. Да, може и да ни бъдеш полезен. И въпреки това… Ти имаш един недостатък, Пърси, който може да се окаже фатален не само за теб, а и за всички нас.

Буца заседна в гърлото ми. Веднъж и с Анабет си бяхме говорили за това. Тя беше казала, че всеки герой си има по един голям недостатък, който е неговото слабо място. Нейният бил гордостта. Анабет смяташе, че всичко й е по силите — да удържи небосвода, например. Или да спаси Люк. Аз обаче нямах представа кое е моето слабо място.

Атина ме гледаше едва ли не със съжаление.

— Дори и ти да не я съзнаваш, Кронос прекрасно знае слабостта ти. Той е истински майстор в изучаването на враговете си. Помисли, Пърси. Как успява да те манипулира той? Първо, като отне майка ти. След това най-добрия ти приятел Гроувър. А сега дъщеря ми Анабет. — Тя замълча неодобрително. — Използва хората, които обичаш, за да те примами в капана си. Най-големият ти недостатък е верността ти, Пърси. Не усещаш кога трябва да се примириш, че някой от близките ти е загубен. Готов си да пожертваш света, за да спасиш приятел. И ако наистина ти си героят от пророчеството, това би било страшно опасно.