Рик Риърдън: Проклятието на титана

— И аз се гордея с дъщеря си. Но с другите двама рискът е прекалено голям.

— Мамо! — възкликна Анабет. — Как може да…

Атина я изгледа спокойно, но твърдо и тя замълча.

— За съжаление баща ми Зевс и чичо ми Посейдон са нарушили клетвата си да нямат повече деца от простосмъртни. Колкото и да ни се струва странно, единствено Хадес е удържал на думата си. Както знаем от великото пророчество, децата на тримата големи — като Талия и Пърси — са опасни. Макар и да е твърдоглав като магаре, Арес е прав.

— Точно така! — обади се Арес. — Не, чакай малко! Кого наричаш…

Той понечи да се надигне, но една лозница го уви през кръста като колан и го придърпа обратно на мястото му.

— Стига, Арес — въздъхна Дионис. — Остави битката за после.

Арес изруга и разсече лозницата.

— Какви ги вършиш, дърто пиянде такова? Да не би да желаеш да спасиш тези досадни хлапета?

Дионис ни изгледа предпазливо.

— Не са ми любимци. Атина, наистина ли смяташ, че е по-добре да ги унищожим?

— Не изказвам категорично мнение — отвърна Атина. — Просто посочвам съществуващия риск. Съвета трябва да вземе решение.

— Няма да позволя да бъдат наказани — заяви Артемида. — Дори предлагам да ги възнаградим. Убием ли тези, които са ни помогнали, ще сме същите като титаните. Ако това е олимпийската справедливост, аз не я приемам!

— Успокой се, сестричке — обади се Аполон. — Дай малко по-леко!

— Не ме наричай „сестричке“! Аз лично ще ги възнаградя.

— Ще видим тая работа — измърмори Зевс. — Но чудовището поне със сигурност трябва да бъде унищожено. Всички ли са съгласни с това?

Боговете кимнаха един след друг.

Трябваше ми секунда, за да схвана за какво ставаше дума. И след това сърцето ми отиде в петите.

— Беси? Искате да убиете Беси?

— Муууу! — възрази Беси.

Баща ми се намръщи.

— Нарекъл си офиотавроса Беси?

— Той е обикновено морско животно, тате! — извиках аз. — Мило и симпатично морско животно. Не може ей така да го убиете!

Посейдон смутено се размърда в трона си.

— Пърси, чудовището притежава страховита мощ. Ако титаните успеят да го заловят…

— Не бива да го правите! — прекъснах го аз. Обърнах се към Зевс. Не знам откъде събрах смелост да го погледна в очите. — Всеки, който се е опитал да избегне пророчествата, се е провалял. Така е, нали? Освен това, Беси е невинно и чисто създание. Няма да е правилно да го убиете. Ще е също толкова грешно, като… като Кронос, който е изял децата си. Не е правилно!

Зевс се замисли. Погледът му се насочи към Талия.

— А рискът? Кронос знае, че ако някой от вас принесе в жертва вътрешностите на звяра, ще получи силата да ни унищожи. Да не мислите, че можем да поемем този риск? Моята дъщеря ще навърши шестнайсет утре, точно както е предречено в пророчеството.

— Трябва да имате вяра в тях — обади се Анабет. — Трябва да им се доверите, господарю.

Зевс се намръщи.

— Да се доверя на герой?

— Анабет е права — рече Артемида. — И затова, позволете ми първо да ги възнаградя. Вярната ми спътница Зои Нощната сянка се възнесе сред звездите. Трябва ми нов заместник, който да води ловджийките. И мисля да си го избера сега. Но преди това, татко Зевс, бих искала да разменим няколко думи насаме.

Зевс й даде знак да се приближи. Наведе се и тя зашепна в ухото му.

Обзе ме паника.

— Анабет — прошепнах, — недей!

Тя ме погледна намръщено.

— Какво?

— Трябва да ти кажа нещо — продължих. Думите сами изскачаха от устата ми. — Няма да го понеса, ако… Не искам да…

— Пърси? — сръга ме тя. — Съвземи се! Изглеждаш, все едно ще припаднеш!

И точно така и се чувствах. Още много неща исках да кажа, но езикът ми ме предаде. Сковаваше го леденият страх, превзел сърцето ми. В този миг Артемида се обърна към нас.

— Ще си избера нов заместник — обяви тя. — Надявам се тя да приеме.

— Недей! — измърморих аз.

— Талия, дъще на Зевс, би ли желала да се присъединиш към ловджийките?

Възцари се смаяна тишина. Зяпнах, не можех да повярвам на ушите си. Анабет се усмихна. Тя стисна за миг ръката на Талия, все едно точно това беше очаквала.

— Да — отвърна твърдо Талия.

Зевс угрижено се надигна.

— Дъще, помисли хубаво…

— Татко — прекъсна го тя. — Така утре няма да навърша шестнайсет. Ще си остана на толкова, колкото съм сега. Няма да допусна да бъда подвластна на пророчеството. Ще остана завинаги при сестра си Артемида. Никога повече няма да позволя Кронос да ме изкуши.

Тя коленичи пред богинята и повтори клетвата, която — сякаш преди толкова много време — бях чул да изрича Бианка.