Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Успяхте!

Понечи да хукне към мен, след това се сети, че така ще обърне гръб на Зевс, и го погледна за разрешение.

— Давай — кимна Зевс, без да го поглежда, тъй като се взираше напрегнато в Талия.

Гроувър доприпка при нас. Боговете мълчаха. Всяко потропване на копитата по мраморния под отекна в залата. Беси се плацикаше във водата. Пламъците в огнището пращяха.

Погледнах смутено баща си. Посейдон беше облечен по същия начин, както и при предишната ни среща: къси панталони, хавайска риза и сандали. Лицето му беше загоряло и обветрено, с тъмна брада и наситенозелени очи. Не бях сигурен дали ще се зарадва на появата ми, но в присвитите му очи като че ли се четеше усмивка. Той кимна, сякаш за да ми даде знак, че е доволен.

Гроувър прегърна здраво Анабет и Талия. След това ме сграбчи за ръцете.

— Пърси, с Беси успяхме! Но трябва да ги убедиш! Не бива да го правят!

— Кое? — попитах.

— Герои — повика ни Артемида.

Богинята слезе от трона си и прие човешки вид, превърна се в меднорусо момиче, което обаче явно се чувстваше напълно у дома си в гигантския Олимп. Приближи се към нас, сребристата й роба искреше. Лицето й беше напълно безизразно. Като че ли вървеше в стълб лунна светлина.

— Съветът беше уведомен за делата ви — рече Артемида. — Вече всички знаят, че планината Отрие се издига отново на запад. Знаят за опита на Атлас да възвърне свободата си, както и за събирането на армията на Кронос. Взе се решение да действаме.

Боговете се размърдаха и се надигна тих шепот, като че ли не всички бяха доволни, но никой не посмя да възрази.

— По заповед на господаря Зевс — продължи богинята, — с брат ми Аполон ще поемем по следите на най-силните чудовища и ще се опитаме да ги изтребим, преди да са се присъединили към армията на врага. Господарката Атина лично ще обиколи останалите титани, за да провери дали не са избягали от затворите си. На господаря Посейдон беше позволено да стовари целия си гняв върху кораба „Принцеса Андромеда“ и да го потопи на дъното на океана. А вие, герои…

Тя се обърна към останалите безсмъртни.

— Тези полубогове оказаха неоценима услуга на Олимп. Някой ще посмее ли да го отрече?

Огледа един по един насъбралите се богове. Зевс беше в тъмен раиран костюм, с късо подрязана черна брада и искрящи от мощ очи. До него седеше красива жена със сребриста коса, сплетена на плитка на едното рамо, и с пъстра рокля, в която трепкаха цветовете на дъгата като в опашката на паун — господарката Хера.

Вдясно от Зевс беше баща ми Посейдон. До него се беше разположил огромен мъж с шиниран крак, едра безформена глава и щръкнала кафява брада, по мустаците му проблясваха пламъчета. Това беше Хефест, господарят на пещите.

Хермес ми намига. Този път беше облечен в делови костюм и проверяваше съобщенията си на мобилния си телефон във формата на кадуцей. Аполон се беше излегнал небрежно на златния си трон със слънчеви очила. От ушите му стърчаха слушалки на айпод, така че изобщо не бях сигурен дали ни слуша, но вдигна палец към мен. Дионис отегчено си играеше с лозова пръчка. Арес пък седеше на изработен от кожа и алуминий трон и остреше нож, като ме гледаше заплашително.

От другата страна, след Хера, идваше ред на тъмнокоса богиня в зелена рокля в трон от ябълкови клони — Деметра, богинята на плодородието. До нея беше красива сивоока жена в елегантна бяла рокля — нямаше кой друг да бъде, освен Атина, майката на Анабет. След нея беше Афродита, от чийто многозначителен поглед пламнах като домат.

Всички богове на Олимп заедно. В залата се беше събрала такава мощ, че беше истинско чудо, че дворецът още не е избухнал.

— Бих казал — обади се Аполон, — че децата се справиха добре. — Той се прокашля и поде някакво стихотворение: — „Герои с лаври…“

— Да, чудесно — прекъсна го Хермес, който явно не си падаше особено по творческите трепети на Аполон. — Всички ли са съгласни да ги оставим живи?

Няколко ръце се вдигнаха неохотно — на Деметра и на Афродита.

— Чакайте малко! — изръмжа Арес. Той посочи към мен и Талия. — Тези двамата са опасни. Много по-сигурно ще е, докато са тук…

— Арес — прекъсна го Посейдон, — те са велики герои. Няма да позволя да изпепелите сина ми.

— Нито пък дъщеря ми — изръмжа Зевс. — Тя се справи чудесно!

Талия се изчерви и заби поглед в пода. Знаех как се чувства. Почти не бях разговарял с баща си, камо ли да получа комплимент.

Богинята Атина се прокашля и се приведе напред.