Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Ако Пърси е прав за скелетите — рече тя, — нямаме време за спорове. Те са най-ужасните и зли… Веднага трябва да се махнем оттук!

— Съгласен! — обадих се аз.

— Не говорех за теб, момче — сряза ме Зои. — Ти не си част от нас.

— Опитвам се да ви спася живота!

— Не биваше да идваш, Пърси — рече мрачно Талия. — Но така или иначе, вече си тук. Хайде. Да се връщаме в микробуса.

— Не можеш да решаваш сама! — извика ядосано Зои.

Талия я изгледа смразяващо.

— Не ти командваш, Зои! Не ме интересува колко си по-голяма от мен! Пак си оставаш задръстена гъска!

— Никога не си проявявала здрав разум по отношение на момчетата — изръмжа Зои. — Така и не се научи кога трябва да ги разкараш!

Талия като че ли се канеше да се нахвърли върху нея. Но в този миг всички застинаха. Разнесе се гръмовно ръмжене, от което подът под краката ни се разтресе. Помислих си, че е от двигателя на някой космически кораб.

Хората долу в залата се разпищяха.

— Котенце! — извиси се радостен детски глас.

С един скок „котенцето“ се озова на балкона. Беше колкото пикап, със сребристи нокти и златиста искряща козина. Вече го бях виждал веднъж. Преди две години го бях зърнал за миг от влака. Но сега, отблизо, ми се видя много по-голям.

— Немейският лъв! — ахна Талия. — Не мърдайте!

Лъвът изрева и от силната струя косата ми се разроши. Зъбите му блестяха като стоманени.

— Щом дам знак, хуквате в различни посоки — прошепна Зои. — Опитайте се да му отвлечете вниманието.

— Защо? — измърмори Гроувър.

— За да помисля как да го убия. Бягайте!

Извадих Въртоп и се изтърколих наляво. Край мен полетяха стрели, Гроувър засвири бърза дивашка мелодия с тръстиковата си флейта. Обърнах се, Зои и Бианка се катереха по спасителната капсула на „Аполо“. Обсипваха звяра със стрели, но те отскачаха от металната козина на звяра. Лъвът замахна с лапа, събори настрани капсулата и ловджийките паднаха. Мелодията на Гроувър се превърна в ужасяваща какофония от звуци и лъвът се обърна към него, но Талия изскочи напред, вдигнала високо Егида. Чудовището се сви за скок и отново изръмжа:

— ГРРРР!

— Чиба! — извика Талия. — Назад!

Лъвът изръмжа, размаха ноктестата си лапа във въздуха, но отстъпи, сякаш от щита пламтеше огън.

Талия като че ли беше овладяла положението. В следващия миг обаче зърнах как мускулестото тяло на звяра се стяга. Бях виждал достатъчно битки между уличните котараци в Ню Йорк и не беше трудно да се досетя, че се готви да атакува.

— Хей! — извиках. Нямах нищо друго наум, освен да го предизвикам, за да отклоня вниманието му от приятелите ми. Замахнах с Въртоп и нанесох страхотен удар, който би трябвало да го превърне в кучешки деликатес „Мяу“, но острието издрънча в металната кожа и се разлетяха искри.

Ноктите на лъва изсвистяха край мен и отнесоха парче от якето ми. Притиснах се към перилата. Тежащото поне един тон чудовище се хвърли към мен и не ми остави друг избор, освен да се обърна и да скоча.

Приземих се на крилото на стар сребрист самолет, който се залюля и едва не се изтърколих долу на пода, на трийсет метра под мен.

Край ухото ми изсвистя стрела. Лъвът скочи до мен и въжетата, на които висеше самолетът, се изопнаха.

Зъбите на звяра щракнаха на милиметри от главата ми и аз се прехвърлих на следващия експонат — странна космическа совалка с перки като на вертолет. Вдигнах глава, лъвът изрева и за миг зърнах влажния език и аленото гърло в чудовищната паст.

Това беше единственият ни шанс! Кожата му беше непробиваема, но ако успеех да нанеса удар в гърлото… Само че звярът беше бърз като светкавица. Нямаше как да се приближа достатъчно, без да ме превърне в кайма с ноктите и зъбите си.

— Зои! — извиках. — Цели се в устата!

Чудовището скочи. Една стрела прелетя на половин метър от него, аз се оттласнах от совалката и се стоварих върху огромния глобус, поставен на пода на залата. Плъзнах се по дупе през територията на Русия, стигнах до екватора и оттам скочих на земята.

Немейският лъв изрева ядосано, но преди да успее да ме последва, едно от въжетата, на които висеше совалката, не издържа и се скъса. Експонатът полетя като махало и в движение лъвът скочи на северния полюс на глобуса.

— Гроувър! — изкрещях. — Разчисти терена!

Наоколо тичаха пищящи деца. Гроувър се опита да ги подкара към изхода, но в този миг се скъса и второто въже на совалката и тя се сгромоляса на пода. Талия се спусна от перилата на втория балкон и стъпи върху глобуса. Лъвът местеше поглед между нас двамата и се колебаеше към кого да се насочи.