Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Не. Не намерих вода. Но там някъде има. Той знаеше къде е — казвам аз и вдигам одрания гризач да го видят всички. — Свалих го със стрела от едно дърво, видях, че преди малко е пил, но не намерих водата. Огледах всеки сантиметър в радиус от трийсет метра.

— Става ли за ядене? — поглежда ме Пийта.

— Не съм сигурна. Месото му прилича на катерица. Трябва да го изпечем… — Колебая се, защото се налага да запаля огън с голи ръце. Дори да успея, димът представлява опасност. Всички сме много близо един до друг на тази арена и едва ли ще успеем да го прикрием.

Пийта има друга идея. Той взема парче от месото на гризача, набожда го на върха на заострена пръчка и го пуска в силовото поле. Разнася се остро цвърчене и пръчката долита обратно. Отвън месото е овъглено, но отвътре е добре изпечено. Всички му ръкопляскаме, но после си спомняме къде се намираме и бързо спираме.

Бялото слънце залязва в розовото небе. Събираме се в колибата. Все още съм подозрителна към орехите, но Финик казва, че Магс ги е разпознала от други Игри. По време на обучението не се задържах дълго на пункта за ядивни растения, защото миналата година ми беше много лесно. Сега съжалявам. Защото там със сигурност е имало някои от непознатите растения, които ме заобикалят. И може би щях да науча нещо повече за това, което ми предстоеше. Но Магс изглежда добре, а яде тези орехи вече от часове. Затова вземам един орех и отхапвам малко. Има мек, леко сладникав вкус — прилича на кестен. Решавам, че няма опасност. Гризачът е жилав и със силна миризма на дивеч, но учудващо сочен. Всъщност не е лошо ядене за първата ни вечеря на арената. Само да имаше нещо за пиене.

Решаваме да наречем животното „дървесен плъх“ и Финик ме разпитва подробно за него. Колко високо е бил, колко време съм го дебнала, преди да стрелям, какво е правел? Не си спомням да е правил нищо особено. Оглеждаше се за насекоми, или нещо подобно.

Ужасявам се от нощта. Добре, че укритието ни от плътно сплетена трева предлага известна защита от пълзящите по земята животинки. Малко преди слънцето да се скрие зад хоризонта, изгрява бледата луна — на светлината й виждаме само силуети. Разговорът ни заглъхва, защото знаем какво предстои. Подреждаме се в редица пред входа на колибата й Пийта ме хваща за ръка.

Небето изсветлява, когато горе се появява гербът на Капитола и сякаш се носи в пространството. Слушам звуците на химна и си мисля: За Финик и Магс ще е по-трудно. Но се оказва много трудно и за мен — да видя лицата на осемте мъртви победители, показани в небето.

Пръв се появява мъжът от Окръг 5, онзи, когото Финик уби с тризъбеца си. Това означава, че всички трибути от окръг 1, 2, 3 и 4 са живи — четиримата професионалисти, Бийти и Уайърс, и, разбира се, Магс и Финик. След мъжа от Окръг 5 виждаме в небето лицето на морфлинга от Окръг 6, Сесилия и Ууф от 8, двамата от 9, жената от 10 и Сийдър от 11. Гербът на Капитола се появява отново, прозвучава краят на музиката, небето потъмнява и остава само луната.

Никой не казва нищо. Не познавах добре никой от загиналите. Но си мисля за трите деца, които се бяха вкопчили в Сесилия, когато я отвеждаха. За това, колко мила беше Сийдър към мен, когато се срещнахме. Дори при мисълта за морфлинга с изцъкления поглед, който рисуваше по бузите ми жълти цветя, потръпвам от болка. Всички са мъртви. Всички тях вече ги няма.

Не знам колко дълго щяхме да седим така, ако не е пристигането на сребърния парашут — той се спуска плавно през листата и се приземява пред нас. Никой не посяга към него.

— За кого е, как мислите? — питам след малко.

— Не се знае — казва Финик. — Защо не предположим, че е за Пийта, тъй като той умря днес?

Пийта развързва връзката и разгъва кръглото парче коприна. Вътре има малък метален предмет. Не се сещам за какво служи.

— Какво е това? — питам аз. Никой не знае. Подаваме си го от ръка на ръка и всички го оглеждаме. Кух метален цилиндър, леко скосен в единия край. Другият край е извит надолу. Предметът ми е смътно познат. Прилича на част, която може да е изпаднала от велосипед, от корниз, всъщност от какво ли не.

Пийта духва от единия край да провери дали предметът издава звук. Не. Финик пъхва кутрето си в него, за да го изпробва като оръжие. Безполезно.

— Може ли да се лови риба с него, Магс? — питам. Магс, която може да лови риба с почти всичко, поклаща глава и изсумтява.

Вземам предмета и го въртя между дланите си. Тъй като сме съюзници, Хеймич сигурно действа заедно с менторите от Окръг 4. Имал е пръст в избирането на този подарък. Това означава, че подаръкът е ценен. Дори животоспасяващ. Спомените ми се връщат към миналата година, когато толкова отчаяно се нуждаех от вода, но той не я изпращаше, защото знаеше, че мога да я намеря, ако се опитам. Подаръците на Хеймич, или липсата на такива, носят важни послания. Почти мога да го чуя как ръмжи: Размърдай си мозъка, ако имаш такъв. Какво е това?