Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Силово поле. Поставили са силово поле между гейм-мейкърите и нас. Чудя се какво ли е причината — казва Бийти.

— Вероятно съм аз. Миналата година изстрелях една стрела по тях. — Бийти и Уайърс ме поглеждат любопитно. — Предизвикаха ме. Във всички силови полета ли има такава точка?

— Процеп… — казва неясно Уайърс.

— Нещо като процеп в бронята — довършва Бийти. — В идеалния случай трябва да не се вижда, нали така?

Искам да ги питам още неща, но обявяват, че е време за обяд. Търся с поглед Пийта, но той си е намерил компания и затова решавам да обядвам с трибутите от Окръг 3. Може би ще успея да убедя Сийдър да се присъедини към нас.

Когато стигаме до мястото за обяд, виждам, че трибутите от компанията на Пийта имат друга идея. Те събират всички малки маси и оформят една голяма, на която да се храним заедно. Този път не знам какво да направя. Дори в училище обикновено избягвах да се храня на маса с много хора. Честно казано, вероятно щях да си остана сама, ако Мадж нямаше навика да сяда при мен. Сигурно бих се хранила заедно с Гейл, но той беше два класа по-горе от мен и обядът ни никога не съвпадаше.

Вземам поднос и започвам да обикалям отрупаните с храна колички, подредени в кръг из помещението. Пийта ме настига при яхнията.

— Как върви?

— Добре. Чудесно. Победителите от Окръг 3 ми допадат — казвам. — Уайърс и Бийти.

— Наистина ли? — пита той. — Всички си правят майтап с тях.

— Защо ли това не ме изненадва? — казвам аз и се сещам как в училище Пийта винаги беше заобиколен от тълпа приятели. Всъщност чудно е, че изобщо ме е забелязал, освен може би защото съм му се сторила странна.

— Джоана им е измислила прякорите Нътс и Волтс — казва той. — Мисля, че жената е Нътс, а той е Волтс.

— И следователно от моя страна е глупаво да помисля, че може да са ни полезни. Заради нещо, което Джоана Мейсън е казала, докато си е мажела гърдите с масло, за да се подготви за борба — отвръщам рязко аз.

— Всъщност хората ги наричат така от години. Не исках да прозвучи като обида. Просто споделям информация — казва той.

— Е, Уайърс и Бийти са интелигентни. Изобретяват разни неща. От един поглед успяха да разберат, че между нас и гейм-мейкърите е поставено силово поле. И ако се налага да имаме съюзници, искам да са те. — Хвърлям черпака обратно в тенджерата с яхния и опръсквам и двама ни със сос.

— Защо си толкова ядосана? — казва Пийта, като чисти соса от ризата си. — Защото те подразних в асансьора? Извинявай. Мислех си, че ще те разсмея.

— Няма нищо — отговарям аз и поклащам глава. — Става дума за много неща.

— Дарий — казва той.

— Дарий. Игрите. Това, че Хеймич ни кара да се съюзим с други хора.

— Може да си останем само двамата, нали знаеш — казва той.

— Знам. Но може би Хеймич е прав. Не му споменавай, че съм го казала, но той обикновено е прав, когато става въпрос за Игрите.

— Е, ти имаш последната дума по въпроса за съюзниците ни. Но точно в момента клоня към Чаф и Сийдър — казва Пийта.

— Сийдър ме устройва, но не и Чаф — отговарям аз. — Поне засега.

— Ела да обядваме с него. Обещавам ти, няма да му позволя да те целува — казва Пийта.

На обяд Чаф не ми се струва толкова неприятен. Трезвен е, и макар да говори прекалено високо и да пуска гадни шеги, повечето от тях са за негова сметка. Разбирам защо би допаднал на Хеймич, който е толкова мрачна личност. Но още не съм сигурна, че съм готова да се съюзя с него.

Полагам усилия да бъда по-общителна, не само с Чаф, а и с цялата група. Обядът свършва и отивам на пункта за ядивни насекоми заедно с трибутите от Окръг 8 — Сесилия, която има три деца вкъщи, и Ууф, който е много стар, чува трудно и изглежда не знае какво става, тъй като непрекъснато се опитва да тъпче отровни насекоми в устата си. Имам желание да спомена за срещата с Туил и Бони в гората, но не знам как. Кашмир и Глос, сестрата и братът от Окръг 1, ме канят да отида при тях и известно време плетем хамаци. Те се държат любезно, но хладно, а аз през цялото време си мисля как миналата година убих и двамата трибути от техния окръг, Глимър и Марвъл — те вероятно са ги познавали и може би дори са били техни ментори. И хамакът, и усилията ми да общувам с тях, са в най-добрия случай посредствени. Присъединявам се към Енобария на пункта за бой с мечове и си разменяме няколко думи, но е ясно, че и двете нямаме желание да ставаме съюзници. Финик се появява отново, когато усвоявам някои неща за риболова, но главно за да ме запознае с Магс, старата жена, която също е от Окръг 4. Заради характерния за окръга й акцент и неясния й говор — може би е прекарала инфаркт — разбирам не повече от една на всеки четири думи. Но се кълна, че тя може да направи прилична риболовна кукичка от всичко — трън, пилешка костица, обица. След известно време преставам да слушам инструктора и просто се опитвам да копирам всичко, което прави Магс. Когато успявам да направя доста хубава кукичка от огънат гвоздей и да я закрепя за няколко кичура от косата си, тя ми отправя беззъба усмивка и неразбираем коментар, който си мисля, че може и да е похвала. Внезапно си спомням как предложи доброволно да замести младата, истерична жена в нейния окръг. Едва ли е било, защото е смятала, че има някакъв шанс да спечели. Направи го, за да спаси момичето, точно както аз излязох доброволно, за да спася Прим. И решавам, че я искам в отбора си.