Сюзан Колинс - Възпламеняване

Когато всички се събираме за вечеря, забелязвам, че по ръцете на Пийта личат петна с най-различни цветове, макар че косата му е още влажна от къпането. Сигурно им е показал някакъв вид камуфлаж. Сервират супата и Хеймич минава направо към въпроса, който измъчва всички:

— Хайде, казвайте как мина индивидуалното представяне.

Двамата с Пийта се споглеждаме. Не изгарям от нетърпение да опиша случилото се. В спокойната обстановка на трапезарията то ми изглежда прекалено крайно.

— Ти си пръв — казвам аз. — Трябва да е било нещо специално. Наложи се да чакам четирийсет минути, преди да вляза.

Пийта като че ли е обхванат от подобно нежелание.

— Ами, аз… аз направих онова с камуфлажа, както предложи ти, Катнис. — Той се поколебава. — Не беше точно камуфлаж. Искам да кажа, използвах бои.

— За какво? — пита Порша.

Сещам се колко смутени бяха гейм-мейкърите при влизането ми. Миризмата на почистващи препарати. Рогозката, преместена от центъра в ъгъла на салона. Дали беше, за да прикрият нещо, което не бяха успели да отмият?

— Нарисувал си нещо, нали? Картина.

— Видя ли я? — пита ме той.

— Не. Но бяха положили доста усилия да я скрият — казвам аз.

— Е, това е нормално. Не е позволено да видиш какво са направили другите трибути преди теб — казва Ефи, без да се разтревожи. — Какво нарисува, Пийта? — Изглежда леко просълзена. — Портрет на Катнис ли беше?

— За какво му е да рисува мой портрет, Ефи? — питам доста ядосано.

— За да покаже как ще направи всичко възможно, за да те защити. И без друго целият Капитол очаква именно това. Нали той доброволно предложи да участва в Игрите заедно с теб? — казва Ефи, сякаш това е най-очевидното нещо на света.

— Всъщност нарисувах Ру — казва Пийта. — Така, както изглеждаше, след като Катнис я покри с цветя.

На масата настъпва продължителна пауза, докато всички възприемат казаното.

— И какво точно се опитваше да постигнеш? — пита Хеймич с много премерен тон.

— Не съм сигурен. Исках да ги накарам да се почувстват виновни, макар и само за миг — казва Пийта. — Задето са убили това малко момиче.

— Това е ужасно. — Ефи звучи, сякаш всеки момент ще заплаче. — Този вид мислене… е забранен, Пийта. Абсолютно. Само ще навлечеш още неприятности на себе си и на Катнис.

— Трябва да се съглася с Ефи по този въпрос — казва Хеймич. Порша и Цина запазват мълчание, но лицата им са много сериозни. Разбира се, прави са. И аз съм разтревожена, но си мисля, че постъпката на Пийта е възхитителна.

— Предполагам, моментът не е подходящ да спомена, че обесих едно чучело и изписах с боя името на Сенека Крейн върху него — казвам. Това постига желания ефект. В първия миг никой не вярва на ушите си, но после всеобщото неодобрение се стоварва върху мен като цял тон тухли.

— Обесила си… Сенека Крейн? — изрича Цина.

— Да. Демонстрирах новите си умения да правя възли и накрая той — кой знае как — се озова на края на примката — обяснявам им аз.

— О, Катнис… — с приглушен глас казва Ефи. — Откъде изобщо знаеш за това?

— Тайна ли е? Президентът Сноу не се държеше така, сякаш е тайна. Всъщност, нямаше търпение да ми съобщи — отговарям аз. Ефи напуска масата, притиснала салфетка към лицето си. — Сега пък разстроих Ефи. Трябваше да излъжа и да кажа, че съм изстреляла няколко стрели.

— Човек би си помислил, че сме го планирали — казва Пийта с едва доловима усмивка.

— А не сте ли? — пита Порша. Тя притиска с пръсти клепачите си, за да ги държи затворени, сякаш е изложена на много ярка светлина.

— Не — казвам, като поглеждам Пийта с ново чувство на признателност. — Преди да влезем, и двамата не знаехме какво ще направим.

— И още нещо, Хеймич — продължава Пийта. — Решихме, че не искаме никакви съюзници на арената.

— Хубаво. Поне няма да се чувствам отговорен за това, че сте убили някого от приятелите ми поради глупостта си — казва той.

— Точно така си мислехме — казвам му аз.

Довършваме вечерята мълчаливо, но когато се изправяме, за да отидем в дневната, Цина ме обгръща с една ръка и ме притиска към себе си.

— Хайде, ела да гледаме какви са резултатите.

Събираме се около телевизора и Ефи, със зачервени очи, се присъединява отново към нас. Лицата на трибутите се появяват, окръг по окръг, а под снимките им проблясва резултата, изписан със светещи цифри. От едно до дванайсет. Предсказуемо високи резултати за Кашмир, Глос, Брут, Енобария и Финик. Ниски до средни за останалите.