Сюзан Колинс - Възпламеняване

Разтривам коприната между пръстите си, като се мъча да разгадая логиката на президента Сноу. След като съм най-големият престъпник, болката, загубата и унижението ми трябва да са под ярката светлина на прожекторите. В тази рокля това ще проличи най-добре. Това, че президентът превръща сватбената ми рокля в мой погребален саван, е толкова варварско, че ударът попада право в целта и изпитвам тъпа болка.

— Е, жалко е да се прахоса такава хубава рокля. — Не се сещам какво да добавя.

Цина внимателно ми помага да се вмъкна в роклята. Когато тя се отпуска върху раменете ми, те неволно се свиват в знак на протест.

— Винаги ли е била толкова тежка? — питам аз. Спомням си, че някои от роклите бяха плътни, но тази сякаш тежи цял тон.

— Наложи се да направя някои леки промени заради осветлението — казва Цина. Кимам, но не разбирам какво общо има това с каквото и да било. Той довършва тоалета ми с обувките, перлените накити и воала. Оправя грима ми. Кара ме да се поразходя.

— Пленителна си — казва той. — Сега, Катнис, тъй като роклята е толкова силно вталена, не искам да вдигаш ръце над главата си. Е, във всеки случай, поне докато не се завъртиш.

— Пак ли ще се въртя? — питам, като се сещам за роклята си миналата година.

— Сигурен съм, че Цезар ще те помоли. А ако не го направи, ти сама предложи. Само че не веднага. Запази го за тържествения финал — инструктира ме Цина.

— Дай ми сигнал, за да знам кога — казвам.

— Добре. Някакви планове за интервюто? Разбрах, че Хеймич ви е оставил да се оправяте сами — казва той.

— Не, тази година направо летя. Чудното е, че изобщо не съм нервна. — И това е истина. Колкото и да ме мрази президентът Сноу, тази публика от Капитола е моя.

Срещаме се с Ефи, Хеймич, Порша и Пийта пред асансьора. Пийта е облечен с елегантен смокинг и бели ръкавици. Облеклото, което носят младоженците тук, в Капитола.

В Окръг 12 всичко е много по-просто. Жената обикновено взема под наем бяла рокля, носена стотици пъти. Мъжът облича нещо чисто, което не е миньорски работен екип. Попълват няколко формуляра в Сградата на справедливостта и им отпускат къща. Членовете на семейството и приятелите се събират за обяд или парче торта, ако могат да си го позволят. Дори и да не могат, винаги има традиционна песен, която пеем, докато новобрачната двойка пристъпва през прага на новия си дом. Имаме си и собствена малка церемония — двамата палят първия си огън, препичат малко хляб и си го разделят. Може би е старомодно, но никой в Окръг 12 не се чувства истински женен, докато не приключи ритуала с препичането на хляба.

Останалите трибути вече са се събрали зад сцената и тихо разговарят помежду си, но когато пристигаме ние с Пийта, всички замлъкват. Осъзнавам, че всички се взират кръвнишки в сватбената ми рокля. Дали ми завиждат заради красотата й? За силата, която може би има, за да манипулира тълпата?

Най-после Финик казва:

— Не мога да повярвам, че Цина те е облякъл в това нещо.

— Нямаше избор. Президентът Сноу го е накарал — защитавам го аз. Няма да позволя на никого да критикува Цина.

Кашмир отмята разветите си руси къдри назад и процежда: „Е, изглеждаш глупаво!“ Сграбчва брат си за ръка и го издърпва до себе си, за да поведат процесията към сцената. Останалите трибути също започват да се подреждат. Объркана съм, защото макар че всички са ядосани, някои ни потупват съчувствено по раменете, а Джоана Мейсън дори спира, за да оправи перлената ми огърлица.

— Накарай го да си плати за това, моля те — казва тя.

Кимвам, но не знам какво има предвид. Поне не и докато всички не сме вече насядали на сцената и Цезар Фликърман, чиито коса и лице тази година имат лавандулов нюанс, не приключва встъпителната си реч. Започват интервютата. В този момент за пръв път усещам колко дълбоко засегнати се чувстват победителите от предателството и каква ярост изпитват. Но те го показват по толкова умен, по толкова невероятно хитър начин, че вината за всичко пада върху правителството и най-вече върху президента Сноу. Е, не всички. За някои, като Брут и Енобария, това са само поредните Игри — други са прекалено смутени, дрогирани или объркани, за да се включат в атаката. Но има достатъчно победители, които все още притежават нужния ум и смелост да излязат и да се бият.

Кашмир поставя началото с реч за това, как просто не може да спре да плаче, като си помисли колко ли много страдат хората в Капитола заради това, че ще ни изгубят. Глос припомня колко любезно са приели него и сестра му. Бийти поставя под въпрос законността на Юбилейните игри по своя нервен, рязък начин, като се чуди дали напоследък този въпрос е бил подробно разглеждан от експертите. Финик рецитира поема, която е посветил на единствената си истинска любов в Капитола, и стотина души припадат, защото са сигурни, че има предвид тях. Когато се изправя, Джоана Мейсън пита дали не може да се направи нещо относно тази ситуация. Със сигурност създателите на Юбилейните игри никога не са очаквали, че ще се зароди такава обич между победителите и Капитола. Никой не би могъл да е толкова жесток, че да прекъсне такава дълбока връзка. Сийдър тихо разсъждава върху това, как в Окръг 11 всички приемат, че президентът Сноу е всемогъщ. Следователно, щом е всемогъщ, защо не промени Юбилейните игри? А Чаф, който говори веднага след нея, настоява, че президентът може да промени Юбилейните игри, ако пожелае, но сигурно мисли, че това няма особено значение за никого.