Сюзан Колинс - Възпламеняване

Когато идва моят ред, публиката вече е напълно съсипана. Хората плачат, припадат и дори призовават за промяна. При вида ми в бялата копринена сватбена рокля тълпата се взривява. Няма да ме има вече мен, няма да ги има обречените влюбени, няма да има сватба. Забелязвам, че дори професионализмът на Цезар започва да му изневерява, когато се опитва да укроти публиката, за да мога да говоря, а моите три минути бързо изтичат.

Най-после настъпва затишие и той подхваща:

— Е, Катнис, очевидно това е много емоционална нощ за всички. Има ли нещо, което би искала да ни кажеш?

Проговарям с разтреперан глас:

— Съжалявам единствено, че няма да присъствате на сватбата ми… но се радвам, че поне можете да ме видите в тази рокля. Не е ли… прекрасна? — Не е нужно да поглеждам към Цина за знак. Знам, че това е точният момент. Започвам да се въртя бавно, като вдигам ръкавите на тежката рокля над главата си.

Чувам писъците на тълпата и първата ми мисъл е, че сигурно изглеждам зашеметяващо. После забелязвам, че нещо се издига около мен. Дим. От огън. Не като проблясващата материя, каквато носех миналата година в колесницата, а нещо много по-истинско, което поглъща роклята ми. Димът се сгъстява и изпадам в паника. Овъглени късчета черна коприна кръжат във въздуха, а по сцената подскачат перли. Страх ме е да спра, защото ми се струва, че горя, и знам, че зад случващото се, каквото и да е то, стои Цина. Затова продължавам да се въртя. За частица от секундата се задъхвам, изцяло обгърната от странните пламъци. После изведнъж огънят угасва. Бавно спирам, като се чудя дали съм гола и защо Цина е решил да изгори сватбената ми рокля.

Но не съм гола. Облечена съм в рокля, която е съвсем същата като сватбената, само че е гарваново черна и е направена от малки перца. Учудено вдигам във въздуха дългите, надиплени ръкави, и в същия миг се виждам на екрана. Цялата в черно, с изключение на белите ивици върху ръкавите ми. Или, може би трябва да кажа, крилата ми.

Защото Цина ме е превърнал в сойка-присмехулка.

Все още леко тлея, затова Цезар протяга много предпазливо ръка да ме докосне. Бялото е изгоряло и е останал само гладък, впит черен воал, който се дипли по деколтето на роклята.

— Пера — казва Цезар. — Ти си като птица.

— Сойка-присмехулка, струва ми се — казвам, като плясвам леко с криле. — Това е птицата върху брошката, която нося като талисман.

По лицето на Цезар преминава сянка и ми е ясно: той знае, че сойката-присмехулка не е само талисман. Тя вече символизира нещо много по-голямо. И онова, което в Капитола ще възприемат като зрелищна смяна на костюма, ще отекне по съвсем различен начин във всички окръзи. Но той се измъква по възможно най-добрия начин.

— Е, сваляме шапка на стилиста ти. Никой не може да оспори, че това е най-впечатляващото нещо от цялото предаване. Цина, време е да станеш и да се поклониш! — Цезар дава знак на Цина да се изправи. Той се подчинява и прави лек, елегантен поклон. И внезапно ме обзема силен страх за него. Какво направи? Нещо ужасно опасно. Бунтовнически акт. И го направи заради мен. Спомням си думите му…

„Не се тревожи, винаги влагам всички емоции в работата си. По този начин не правя нищо лошо на никой друг, освен на себе си“.

… и ме обзема страх, че е извършил нещо непоправимо. Смисълът на моето огнено преобразяване няма да убегне на президента Сноу.

Публиката, която е замлъкнала от удивление, избухва в бурни аплодисменти. Едва чувам сигнала, който показва, че моите три минути са изтекли. Цезар ми благодари и се връщам на мястото си: сега роклята ми се струва по-лека от въздуха.

Разминаваме се с Пийта, който се е отправил за интервюто си, но той не ме поглежда в очите. Сядам на мястото си предпазливо, но с изключение на някое и друго леко облаче дим, изглежда, съм невредима, затова насочвам вниманието си към него.

Цезар и Пийта още от първата си съвместна поява преди година се разбират прекрасно. Разменят си непринудени реплики, намират точния момент да се пошегуват и после да преминат към нещо сърцераздирателно — като любовното признание на Пийта, — с което печелят огромен успех сред публиката. Те без усилие почват разговора с няколко шеги за огньове, пера и прегорели печени пилета. Но всички забелязват, че Пийта е разтревожен за нещо, затова Цезар насочва разговора направо към темата, която вълнува всички:

— Е, Пийта, как се почувства, когато след всичко преживяно научи за Юбилейните игри? — пита Цезар.