Сюзан Колинс - Възпламеняване

Поглеждам го иронично и отивам на друг празен пункт — тук трибутите се учат да палят огън. Аз много добре знам как да стъквам огън, но за да го запаля, все още разчитам главно на кибритени клечки. Инструкторът ми показва как да си служа с кремък, стомана и овъглен плат. Много по-трудно е, отколкото изглежда, и въпреки усилията ми успявам да разпаля огън едва след час. Вдигам поглед с тържествуваща усмивка и виждам, че имам компания.

Двамата трибути от Окръг 3 са до мен и се мъчат да запалят приличен огън с кибритени клечки. Чудя се дали да не си тръгна, но ми се иска пак да пробвам кремъка, а ако трябва да кажа на Хеймич, че съм направила опит да се сприятеля с някого, тези двамата са приемлив избор. И двамата са дребни на ръст, със сивкава кожа и черни коси. Жената, Уайърс, вероятно е на годините на майка ми и говори с тих, интелигентен глас. Но веднага забелязвам, че има навика да те прекъсва насред изречението, сякаш е забравила, че си там. Бийти, мъжът, е по-възрастен и малко неспокоен. Носи очила, но през голяма част от времето гледа над тях. Двамата са малко странни, но съм съвсем сигурна, че никой от тях няма да ме постави в неудобно положение, като се съблече гол. Освен това са от Окръг 3. Може би дори ще потвърдят подозренията ми, че там има бунт.

Оглеждам Тренировъчния център. Пийта е сред група разгорещени хвърлячи на ножове. Пристрастените към морфлинга трибути от Окръг 6 са при пункта за камуфлаж и рисуват взаимно по лицата си яркорозови спирали. Трибутът от Окръг 5 повръща вино на пода при пункта за фехтовка. Финик и възрастната жена от неговия окръг са в пункта за стрелба с лък. Джоана Мейсън пак е гола и се маже с масло за урок по борба. Решавам да си остана на мястото.

Уайърс и Бийти не са лоша компания. Изглеждат дружелюбни, но не са прекалено любопитни. Говорим за талантите си: казват ми, че и двамата са изобретатели, при което предполагаемият ми интерес към модата изглежда като нещо доста повърхностно. Уайърс описва някакво шевно устройство, по което работи в момента.

— Измерва дебелината на плата и определя здравината… — започва тя, но спира по средата на изречението и насочва цялото си внимание към шепа суха слама.

— Здравината на шевовете — довършва обяснението Бийти. — Автоматично. Така се изключва човешка грешка. — После ми разказва как наскоро е успял да създаде музикален чип, който е толкова малък, че може да се вмести в пайета, но побира цели часове музика. Спомням си, че по време на сватбената фотосесия Октавия спомена нещо за музикалните чипове и виждам в това добра възможност да намекна за бунта.

— О, да. Преди няколко месеца подготвителният ми екип беше много разстроен, защото такива чипове не се намирали — подхвърлям аз. — Сигурно поръчките от Окръг 3 са се забавили.

Бийти ме поглежда над очилата си:

— Да. При вас тази година имаше ли подобно забавяне в производството на въглища? — пита той.

— Не. Е, закъсняхме с няколко седмици, защото изпратиха нови миротворци и нов шеф, но нищо сериозно — казвам. — По отношение на производството, имам предвид. Две седмици, в които да си седиш вкъщи и да не правиш нищо, за повечето хора просто означава две седмици гладуване.

Мисля, че разбират какво се опитвам да кажа. Че не сме имали бунт.

— О. Колко жалко — казва Уайърс с леко разочарован глас. — Вашият окръг ми се стори много…

— Интересен — допълва Бийти. — И на двамата.

Става ми неудобно от това, че техният окръг сигурно е пострадал много по-тежко от нашия. Търся някакво извинение.

— Е, в Дванайсети сме много малко хора — казвам. — Макар че не бихте си казали така, ако видите колко много миротворци има там сега. Но сигурно сме интересен окръг.

Преминаваме към пункта за строене на подслон, а Уайърс спира и се втренчва нагоре към трибуните, където гейм-мейкърите се разхождат, ядат и пият, и понякога хвърлят по един поглед към нас.

— Погледнете — казва тя и кимва леко в тяхната посока. Вдигам поглед и виждам Плутарх Хевънсбий във великолепна пурпурна тога с кожена яка, каквато носи само главният гейм-мейкър. Той яде пуешко бутче.

Не виждам защо това заслужава коментар, но казвам:

— Да, тази година го повишиха в главен гейм-мейкър.

— Не, не. Там до ъгъла на масата. Едва-едва се…

Бийти присвива очи и довършва изречението:

— Едва-едва се вижда.

Озадачено се взирам в тази посока. Накрая го виждам. Над ъгъла на масата има малък правоъгълник, който като че ли вибрира. Сякаш въздухът се дипли на съвсем малки, но видими вълни, които размиват острите ръбове на дървената маса и чашата с вино, която някой е оставил на нея.