Сюзан Колинс - Възпламеняване

Хеймич ми се намръщва, после омеква:

— Добре, няма значение. Днес, на тренировката, имате две задачи. Първо, да останете влюбени.

— Очевидно — казвам.

— И, второ, да се сприятелите с няколко души — казва Хеймич.

— Не — казвам. — Нямам доверие на никого, повечето не мога да ги понасям и предпочитам да действаме само двамата.

— Точно това казах и аз отначало, но… — започва Пийта.

— Но няма да е достатъчно — настоява Хеймич. — Този път ще се нуждаете от повече съюзници.

— Защо?

— Защото сте в определено неизгодна позиция. Вашите съперници се познават помежду си от години. Така че кого според теб ще си набележат за цел най-напред? — пита той.

— Нас. И каквото и да направим, няма да натежи над едно старо приятелство — казвам. — Тогава защо да си правим труда?

— Защото умеете да се биете. Популярни сте сред тълпата. Това все още може да ви превърне в желани съюзници. Но само ако дадете на останалите да разберат, че сте готови да се съюзите с тях — казва Хеймич.

— Имаш предвид, че искаш тази година да се присъединим към професионалните трибути? — питам аз, без да скривам отвращението си. По традиция трибутите от окръг 1, 2 и 4 обединяват сили, като евентуално приемат и още няколко изключително добри бойци, и преследват по-слабите състезатели.

— Такава беше стратегията ни, нали? Да тренираме като професионалисти? — парира Хеймич. — И обикновено още преди да започнат Игрите, е решено кои ще влязат в групата на професионалистите. Пийта едва успя да се присламчи към тях миналата година.

Спомням си каква злоба изпитах, когато открих, че Пийта е с професионалистите по време на миналите Игри.

— Значи трябва да опитаме да се сближим с Финик и Брут — това ли искаш да кажеш?

— Не непременно. Всички са победители. Сформирайте си ваша група, ако предпочитате. Изберете си когото искате. Аз бих предложил Чаф и Сийдър. Макар че и Финик не е за пренебрегване — казва Хеймич. — Намерете си за съюзник някой, който може да ви е полезен. Помнете, вече не сте на арена, пълна с треперещи от страх деца. Всички тези хора са опитни убийци, независимо дали изглежда, че са в добра форма, или не.

Може би е прав. Само че на кого мога да се доверя? Сийдър може би. Но дали наистина искам да сключа пакт с нея, само за да ми се наложи евентуално да я убия по-късно? Не. И въпреки това аз се споразумях с Ру при същите обстоятелства. Казвам на Хеймич, че ще опитам, но ми се струва, че няма да излезе нищо.

Ефи пристига малко по-рано да ни отведе долу, защото миналата година, макар да пристигнахме навреме, пак се оказахме последни. Но Хеймич й казва, че не иска тя да ни води долу в гимнастическия салон. Никой от другите трибути няма да се появи с „бавачка“, а тъй като сме най-младите, е много важно да изглеждаме уверени в себе си. Налага й се да се задоволи с това да ни изпрати само до асансьора, където се суети и ни оправя косите, и да натисне копчето вместо нас.

Слизането е толкова кратко, че всъщност няма време да разговаряме, но когато Пийта ме хваща за ръката, не я отдръпвам. Може и да съм го пренебрегвала снощи, когато не бяхме пред публика, но по време на тренировките трябва да изглеждаме като неразделен екип.

Тревогите на Ефи, че ще бъдем последни, се оказват излишни. В салона са само Брут и жената от Окръг 2, Енобария. Енобария изглежда на около трийсет години — за нея помня единствено, че в близък бой уби един трибут, като разкъса гърлото му със зъби. Толкова се прочу с този подвиг, че след като стана победителка, промениха козметично зъбите й — сега всичките й зъби са заострени като на хищник и са инкрустирани със злато. В Капитола не й липсват обожатели.

Към десет часа са се появили само половината от трибутите. Атала, жената, която ръководи тренировките, започва наставленията си точно навреме, без да се смути от малобройното присъствие. Може би го е очаквала. Донякъде изпитвам облекчение, защото това означава, че тук са само десетина души и не е нужно да се преструвам, че искам да се сприятеля с тях. Атала изброява пунктовете за различните дисциплини — както бойни умения, така и умения за оцеляване, — и ни пуска да тренираме.

Казвам на Пийта, че според мен най-добре ще е да се разделим, като по този начин покрием повече територия. Той отива да хвърля копие заедно с Брут и Чаф, а аз се насочвам към пункта за връзване на възли. За него почти няма желаещи. Инструкторът ми е симпатичен, а и той е останал с добри чувства към мен, може би защото прекарах известно време при него миналата година. Доволен е, когато му показвам как все още мога да заложа капана, в който противникът увисва за единия крак от някое дърво. Той явно е забелязал как залагах примки на арената миналата година и сега ме разглежда като напреднала ученичка, затова го моля да минем през всички видове възли, които могат да ми свършат работа, както и няколко, които едва ли ще ми се наложи да използвам някога. Нямам нищо против да прекарам цялата сутрин само с него, но след около час и половина някой обвива ръце около мен изотзад и пръстите му умело довършват сложния възел, над който се потя. Разбира се, това е Финик, който, изглежда, е прекарал детството си, без да прави нищо друго, освен да размахва тризъбци и да връзва въжета в сложни възли, за да плете мрежи. Наблюдавам го в продължение на минута как взема въже, прави клуп и се преструва, че се беси на него, за да ме разсмее.