Сюзан Колинс - Възпламеняване

Отиваме да гледаме записа на церемониите по откриването и се намествам на канапето между Цина и Хеймич, защото не искам да съм до Пийта. Ужасната история с Дарий засяга само мен и Гейл и може би дори Хеймич, но не и Пийта. Може и да е познавал Дарий достатъчно, за да се поздравят с кимане, но Пийта не беше свързан с „Таласъма“ така, както ние, останалите. Освен това още съм му ядосана, задето ми се присмиваше заедно с другите победители, и последното, което искам от него, е съчувствие и утеха. Не съм променила решението си да го спася на арената, но не му дължа нищо повече.

Гледам процесията към Кръглия площад и си мисля какъв ужас е да ни обличат в тези костюми и да ни карат да обикаляме по улиците в колесници дори в обикновените Игри. Децата в костюми изглеждат глупаво, но се оказва, че застаряващите победители са направо жалки. По-младите сред тях, като Джоана Мейсън и Финик, или онези, които не са пълни развалини, като Сийдър и Брут, успяват да запазят известно достойнство. Но повечето, които са попаднали в лапите на алкохола или морфлинга, или са болни, изглеждат гротескно в костюмите си, изобразяващи крави, дървета и хляб. Миналата година обсъждахме всеки участник, но тази вечер само от време на време се чува някоя забележка. Не е чудно, че тълпата полудява, когато се появяваме ние с Пийта — изглеждаме млади, силни и красиви в блестящите си костюми. Така, както трябва да изглеждат трибутите.

Щом предаването свършва, ставам да благодаря на Цина и Порша за изумителната им работа и отивам да спя. Ефи ми напомня, че трябва да се срещнем рано за закуска и да разработим стратегия за тренировките, но дори нейният глас звучи глухо. Горката Ефи. Най-после имаше свястна година в Игрите с Пийта и мен, а сега всичко е пълна каша и дори тя не може да извърти нещата така, че да намери нещо оптимистично. По стандартите на Капитола това трябва да е истинска трагедия.

Лягам си и след малко на вратата ми се чука тихо, но не обръщам внимание. Тази вечер не искам Пийта. Особено когато Дарий е близо. Почти толкова ужасно е, колкото ако Гейл беше тук. Гейл. Как да не си мисля за него, когато Дарий броди като призрак из коридорите?

Кошмарите ми се въртят главно около езици. Първо гледам, застинала и безпомощна, как нечии ръце в ръкавици извършват кървавата дисекция в устата на Дарий. След това се озовавам на парти, където всички носят маски и някой с потрепващ, мокър език, за когото предполагам, че е Финик, ме преследва, но когато ме улавя и смъква маската си, се оказва, че е президентът Сноу, и от пухкавите му устни капе кървава слюнка. Накрая съм пак на арената, езикът ми е сух като шкурка, мъча се да стигна до езеро с вода, но щом се наведа да пия, водата се отдръпва.

Събуждам се, отивам с препъване в банята и се наливам с вода направо от крана, докато не мога да побера повече. Смъквам мокрите от пот дрехи и се стоварвам обратно в леглото гола. Кой знае как успявам да заспя.

На другата сутрин отлагам слизането за закуска възможно най-дълго, защото наистина не ми се обсъжда стратегията за тренировките. Какво има да се обсъжда? Всеки победител вече знае на какво са способни другите. Двамата с Пийта ще продължим да се преструваме на влюбени и толкова. Някак си просто не ми се говори за това, особено докато Дарий стои мълчаливо отстрани. Вземам си дълъг душ, обличам бавно дрехите, които Цина е оставил за тренировките, и си поръчвам закуска в стаята си. След малко се появяват наденици, яйца, картофи, хляб, сок и горещ шоколад. Тъпча се и се опитвам да разтегля минутите, оставащи до десет часа, когато трябва да слезем в Тренировъчния център. В девет и трийсет Хеймич вече блъска по вратата ми, очевидно вбесен до крайност от мен, й ми нарежда да отида в трапезарията ВЕДНАГА! Но първо си измивам зъбите, а после тръгвам бавно по коридора и така успявам да убия още пет минути.

Трапезарията е празна, с изключение на Пийта и Хеймич, чието лице е пламнало и зачервено от пиене и гняв. На китката си носи гривна от масивно злато, гравирана с огнени пламъци — сигурно се е наложило да отстъпи пред плана на Ефи да носим еднакви украшения, — която върти с нещастен вид. Гривната всъщност е много красива, но по начина, по който я движи по ръката си, прилича повече на белезници, отколкото на бижу.

— Закъсняваш — озъбва ми се той.

— Съжалявам. Успах се след кошмарите с отрязани езици, които ме държаха будна половината нощ. — Намерението ми е да прозвуча враждебно, но гласът ми секва в края на изречението.