Сюзан Колинс - Възпламеняване

Последното име е Хеймич. По-шокиращо е да видя него, отколкото майка ми. Млад. Силен. Трудно ми е да го призная, но наистина е изглеждал страхотно. Има тъмна, къдрава коса, а сивите му очи, типични за Пласта, са ясни и, дори тогава, опасни.

— О, Пийта, нали не е убил Мейзилий? — изведнъж казвам аз. Кой знае защо тази мисъл е непоносима.

— При четирийсет и осем участници? Според мен вероятността е твърде малка — отговаря Пийта.

Следва обиколката с колесници — децата от Окръг 12 са облечени с ужасни миньорски дрехи — и интервютата. Камерите не се спират за дълго върху никого. Но тъй като Хеймич ще бъде победителят, показват целия разговор между него и Цезар Фликърман, който изглежда точно както винаги в тъмносиния си костюм с мигащи лампички. Различни са само боядисаните му в тъмнозелено коса, клепачи и устни.

— Е, Хеймич, какво мислиш за факта, че в Игрите има сто процента повече участници от обикновено? — пита Цезар.

Хеймич свива рамене:

— Според мен няма голяма разлика. Пак ще са стопроцентово толкова глупави, както обикновено, така че шансовете ми са приблизително същите.

Зрителите избухват в смях и Хеймич им отправя иронична усмивка. Хищна. Арогантна. Безразлична.

— Бързо се сети какво да каже — отбелязвам аз.

Ето я сутринта, в която започват Игрите. Камерата ни показва всичко през погледа на едно от момичетата трибути — то се издига през цилиндъра от Стартовото помещение и се озовава на арената. Не успявам да се сдържа и ахвам. По лицата на всички участници е изписано смайване. Дори Хеймич повдига вежди от удоволствие, макар че почти веднага пак се намръщва.

Това е най-изумителното място, което човек може да си представи. Златният Рог на изобилието е разположен сред зелена ливада, осеяна с прекрасни цветя. Небето е лазурносиньо с пухкави бели облачета. Наоколо пърхат пъстри пойни птици. Ако се съди по изражението, с което трибутите душат въздуха, сигурно мирише фантастично. На заснет отвисоко кадър се вижда, че ливадата се простира на километри. В далечината от едната страна има гора, а от другата — заснежена планина.

Красотата обърква много от участниците, защото когато прозвучава гонгът, повечето от тях имат вид, сякаш се пробуждат от някакъв сън. Не и Хеймич. Той вече е при Рога на изобилието, натоварен с оръжия и раница с всевъзможни запаси. Отправя се към гората още преди повечето трибути да са слезли от металните плочи.

Осемнайсет трибути загиват в кървавата баня първия ден. Другите започват да измират като мухи и става ясно, че почти всичко на това красиво място — сочните плодове, висящи от храстите, водата в кристално чистите потоци, дори уханието на цветята, когато се вдиша твърде директно — е смъртоносна отрова. Само дъждовната вода и храната, оставена в Рога на изобилието, са безопасни за пиене и ядене. Има и голяма, добре запасена глутница от десет професионални трибути, които обхождат планинския участък в търсене на жертви.

В гората Хеймич си има други проблеми — пухкавите златисти катерици се оказват месоядни и нападат на глутници, а ужилванията на пеперудите, макар и да не смъртоносни, са страшно болезнени. Но той упорито се придвижва напред и винаги гледа далечната планина да е зад гърба му.

Самата Мейзилий Донър се оказва доста находчива за момиче, което си тръгва от Рога на изобилието само с една малка раница. Вътре намира купичка, малко сушено говеждо и тръба за издухване на стрели, с две дузини стрели. Възползвайки се от отровите, които се срещат на всяка крачка, тя превръща тръбата в смъртоносно оръжие, като топи върховете на стрелите в тях и унищожава противниците си.

Четири дни по-късно живописната планина се превръща във вулкан и изригва, като убива още десетина играчи, включително почти цялата глутница професионални трибути — остават само петима. Тъй като планината бълва течен огън, а ливадата не предлага никакво прикритие, останалите тринайсет трибути — включително Хеймич и Мейзилий — нямат друг избор, освен да останат в гората.

Хеймич изглежда твърдо решен да продължава в същата посока, далече от превърналата се сега във вулкан планина, но лабиринтът от гъсти храсти го принуждава да направи кръг и да се върне в средата на гората. Там се натъква на трима професионални трибути и изважда ножа си. Те са много по-едри и по-силни, но Хеймич е забележително бърз и успява да убие двама, преди третият да го обезоръжи. Той вече се готви да му пререже гърлото, когато една стрела го поваля на земята.