Сюзан Колинс - Възпламеняване

А аз стоя на прозореца, гледам как Окръг 12 изчезва и на устните ми още напират всичките ми неизречени сбогувания.

Оставам на прозореца дълго след като и последните къщи от Окръг 12 изчезват от погледа ми и вече виждам само гора. Този път не храня дори най-малка надежда, че ще се върна. Преди първите си Игри обещах на Прим, че ще направя всичко по силите си, за да победя, а сега се заклех пред себе си да направя всичко по силите си, за да спася живота на Пийта. Никога няма да се върна от това пътуване.

Бях намислила какви да са последните ми думи към хората, които обичам. Как най-добре да затворя всички врати, да ги заключа и да ги оставя зад себе си тъжни, но в безопасност. А сега Капитолът ми отне и това.

Пийта застава зад мен и казва:

— Ще им пишем писма, Катнис. И без друго ще е по-добре. Така ще им остане нещо от нас. Хеймич ще им ги предаде от наше име, ако… стане нужда да бъдат предадени.

Кимвам и отивам право в стаята си. Сядам на леглото и знам, че никога няма да напиша тези писма. Те ще бъдат като речта, която се опитах да напиша, за да почета паметта на Ру и Треш в Окръг 11. Нещата изглеждаха ясни в ума ми, дори когато се изправих пред тълпата, но не можех да ги запиша на хартия. Освен това, те трябваше да бъдат придружени с прегръдки и целувки, трябваше докато ги изричам да погаля Прим по косата, да докосна лицето на Гейл, да стисна ръката на Мадж. Не можеха да бъдат предадени заедно с дървен ковчег, в който лежи изстиналият ми, вкочанен труп.

Обзема ме толкова силна тъга, че не мога да се разплача и искам само да се свия в леглото и да спя, докато пристигнем в Капитола утре сутринта. Но имам мисия. Не, нещо повече от мисия. Това е предсмъртното ми желание. Да спася Пийта. И колкото и невероятно да изглежда, че ще успея в неравната борба с Капитола, важно е да бъда в най-добрата си форма. Това няма да стане, ако се отдам на скръбта си по хора, които обичам. Не мисли за тях , казвам си аз. Кажи им „сбогом“ и ги забрави. В съзнанието ми едно след друго преминават лицата им и ги освобождавам като птици от клетките, в които ги пазя, а после заключвам вратичката, за да не могат да се върнат.

Когато Ефи чука на вратата и ме вика за вечеря, съм изпразнена от чувства. И може би така е по-добре.

Вечерята преминава унило. Толкова унило, че през повечето време цари тишина, нарушавана само от звуците при прибиране на чиниите и сервиране на нови блюда. Студена зеленчукова крем супа. Рибни крокети със сметана и лайм. Птици, пълнени с див ориз и кресон, залети с портокалов сос. Шоколадов крем с череши.

От време на време Пийта и Ефи правят опит да поведат разговор, който бързо замира.

— Много ми харесва новата ти прическа, Ефи — казва Пийта.

— Благодаря ти. Поръчах я специално, за да е в тон с брошката на Катнис. Мислех си, че ти може да носиш златна верижка на глезена, а и да намерим някаква златна гривна или нещо подобно за Хеймич, за да се вижда, че сме отбор — казва Ефи.

Очевидно Ефи не знае, че сега моята сойка-присмехулка е символ, използван от бунтовниците. Поне в Окръг 8. В Капитола сойката-присмехулка все още се разглежда като приятен спомен за едни особено вълнуващи Игри на глада. Какво друго може да бъде? Истинските бунтовници не слагат таен символ върху нещо толкова трайно като бижута. Слагат го върху коричка хляб, която може да бъде изядена в миг, ако се наложи.

— Мисля, че това е страхотна идея — казва Пийта. — Какво ще кажеш, Хеймич?

— Да, сигурно — отговаря Хеймич. Той не пие, но очевидно много му тежи да се въздържа. Ефи вижда какви усилия полага Хеймич и казва на сервитьорите да вземат чашата й с вино. Хеймич е в окаяно състояние. Ако беше трибут, нямаше да е длъжен с нищо на Пийта и можеше да пие, колкото иска. Сега трябва да направи всичко възможно да го спаси на една арена, пълна с негови стари приятели, и вероятно няма да успее.

— Може да ти сложим и на теб една перука — опитвам се да се пошегувам. Той само ме стрелва с поглед, който ми подсказва да го оставя на мира, и всички мълчаливо изяждаме шоколадовия крем.

— Ще гледаме ли записите на Жътвите? — пита Ефи, докато попива ъгълчетата на устата си с бяла ленена салфетка.

Пийта отива да вземе бележките си за останалите живи победители и се събираме пред телевизора да видим кои ще бъдат съперниците ни на арената. Всички сме по местата си, когато се разнася химнът и започва обзорното предаване за церемониите по Жътвата в дванайсетте окръга.