Сюзан Колинс - Възпламеняване

Когато отново се събуждам, по светлината познавам, че е късно следобед. На масичката до леглото ми има чаша вода и жадно я изгълтвам. Още ме боли глава и ми се повдига, но се чувствам много по-добре. Ставам, обличам се и сплитам косата си назад. Преди да сляза, спирам за малко на площадката, леко смутена от начина, по който приех новината за Юбилейните игри. Безсмисленото бягство, пиенето с Хеймич, плачът. Предвид обстоятелствата, сигурно заслужавам да си позволя слабост поне за един ден. Все пак добре, че нямаше кой да ме снима.

Долу майка ми и Прим ме прегръщат отново, но не са прекалено емоционални. Знам, че сдържат чувствата си, за да направят нещата по-лесни за мен. Поглеждам Прим и ми е трудно да си представя, че това е същото крехко момиченце, което оставих в деня на Жътвата преди девет месеца. Съчетанието от това изпитание и всичко, което последва — насилието в окръга, върволицата от болни и ранени, които сега тя често лекува сама, когато майка ми е прекалено заета — тези неща са добавили години към възрастта й. А е и доста пораснала: сега двете сме почти еднакво високи, но не това е причината да изглежда по-възрастна.

Майка ми ми налива чаша бульон, а аз я моля за втора чаша, която да занеса на Хеймич. После прекосявам ливадата и отивам до къщата му. Той току-що се е събудил и приема чашата без коментар. Двамата седим, почти блажено отпиваме от бульона и гледаме залеза през прозореца. Чувам стъпки от горния етаж и предполагам, че е Хейзъл, но няколко минути по-късно слиза Пийта и решително хвърля на масата кашон с празни бутилки от алкохол.

— Готово, свършено — казва той.

Хеймич събира всички сили, за да фокусира поглед върху бутилките, затова се обаждам аз:

— С кое е свършено?

— Излях всичкия алкохол в канала — казва Пийта.

Тези думи изтръгват рязко Хеймич от вцепенението му и той трескаво почва да рови из кашона.

— Какво си направил?

— Излях всичко — казва Пийта.

— Той просто ще си купи още — казвам.

— Не, няма — казва Пийта. — Тази сутрин намерих Рипър и й казах, че ще я издам в мига, в който продаде алкохол на някого от двама ви. Освен това й платих всичко, което й дължи Хеймич, за всеки случай, но според мен едва ли изгаря от нетърпение миротворците пак да я задържат.

Хеймич замахва с ножа си, но Пийта отбива удара с такава лекота, че ми става мъчно за Хеймич. В мен се надига гняв.

— Не е твоя работа дали Хеймич ще пие или няма да пие!

— Изцяло моя работа е. Каквото и да стане, двама от нас отново ще излязат на арената, а другият ще им бъде ментор. Не можем да си позволим никакви пияници в този отбор. — Пийта се обръща към мен и допълва: — Това важи особено за теб, Катнис.

— Какво? — възмущавам се аз. Щеше да прозвучи по-убедително, ако махмурлукът ми не беше все още толкова силен. — Снощи беше единственият път, когато съм се напивала.

— Да, и погледни в каква форма си — казва Пийта.

Не знам какво очаквах от първата си среща с Пийта след съобщението за Игрите. Няколко прегръдки и целувки. Малко утеха може би. Не и това. Обръщам се към Хеймич:

— Не се тревожи, ще ти намеря още алкохол.

— Тогава ще ви издам и двамата. Нека да изтрезнеете на позорния стълб — казва Пийта.

— Какъв е смисълът от всичко това? — пита Хеймич.

— Смисълът е двама от нас да оцелеят. Един ментор и един победител — казва Пийта. — Ефи ще ми изпрати записи с всички живи победители. Ще гледаме Игрите, в които са участвали те, и ще научим всичко възможно за начина, по който се борят. Ще качим по някой килограм и ще заякнем. Ще тренираме като професионални трибути. И един от нас пак ще стане победител, независимо дали на вас двамата това ви харесва, или не! — Той излиза като вихър от стаята и затръшва входната врата.

Двамата с Хеймич потръпваме от трясъка.

— Не харесвам хора, които винаги се смятат за прави — казвам аз.

— Какво има да им харесваш? — отговаря Хеймич и се заема да изсмуква празните бутилки до последната капка.

— Ние двамата — казвам аз. — Според неговия план ние двамата трябва да се върнем живи и здрави вкъщи.

— Е, значи ще го разочароваме — промърморва Хеймич.

Но след няколко дни се съгласяваме да тренираме като професионални трибути, защото това е най-добрият начин да подготвим и Пийта. Всяка вечер гледаме стари повторения на Игрите. Осъзнавам, че в Турнето на победата не се запознахме с никой от предишните победители, и като се замисля, това ми се струва странно. Когато повдигам въпроса, Хеймич казва, че последното нещо, което президентът Сноу би искал, е двамата с Пийта — и особено аз — да се сприятелим с други победители от потенциално склонни към бунт окръзи. Победителите имат специален статут и ако подкрепят предизвикателството ми срещу Капитола, това би представлявало политическа опасност. Пресмятам възрастта им и осъзнавам, че някои от противниците ни сега са наистина стари, което е едновременно тъжно и успокояващо. Пийта си води подробни бележки, Хеймич ни описва характера на победителите и постепенно започваме да опознаваме съперниците си.