Сюзан Колинс - Възпламеняване

Всяка сутрин правим упражнения, за да укрепим телата си. Тичаме, вдигаме тежести и разтягаме мускулите си. Всеки следобед работим по бойните си умения, хвърляне на нож, ръкопашен бой; аз дори ги уча да се катерят по дървета. Предварителните тренировки официално не са разрешени, но никой не се опитва да ни спре. Дори в нормални години трибутите от окръг 1, 2 и 4 пристигат обучени в бой с меч и копие. Нашите тренировки са нищо в сравнение с техните.

След дълги години на злоупотреба тялото на Хеймич се съпротивлява на подобрението. Той все още е забележително силен, но се задъхва и от най-краткото тичане. И бихте си помислили, че човек, който спи всяка нощ с нож под възглавницата, може би наистина е в състояние да го забие в стената, но ръцете му треперят толкова силно, че минават седмици, докато постигне дори това.

Но на нас двамата с Пийта новият режим ни се отразява прекрасно. Така имаме какво да правим. Така всички имаме какво да правим, вместо да приемем поражението. Майка ми ни поставя на специална диета, за да увеличим теглото си. Прим ни масажира. Мадж тайно ни дава вестниците, които баща й получава от Капитола. Предвижданията за това, кой ще излезе победител сред победителите, показват, че ние сме сред фаворитите. Дори Гейл се появява в неделите, макар че не храни топли чувства нито към Пийта, нито към Хеймич, и ни учи на всичко, което знае за примките. Вижда ми се странно, че разговарям едновременно с него и с Пийта, но те изглежда са оставили настрана неразбирателствата си по отношение на мен.

Една вечер, докато изпращам Гейл обратно до града, той дори признава:

— Щеше да е по-хубаво, ако можех по-лесно да го намразя.

— На мен ли ми го казваш? Ако можех просто да го мразя на арената, сега нямаше всички да сме в тази каша. Той щеше да е мъртъв, а аз щях да съм една щастлива малка победителка — само аз.

— А какво щяхме да правим ние двамата, Катнис? — пита Гейл.

Млъквам, без да знам какво да кажа. Какво щеше да стане с мен и с мнимия ми братовчед, който нямаше да ми е братовчед, ако не беше Пийта? Дали пак щеше да ме целуне и дали аз щях да отвърна на целувката му, ако бях свободна да го направя? Щях ли да разкрия чувствата си пред него, успокоена от парите, храната и илюзията за безопасност, която положението на победител носи при други обстоятелства? И все пак над нас, над децата ни, щеше винаги да витае заплахата на Жътвата. Независимо от желанията ми…

— Да ходим на лов. Както всяка неделя — казвам. Знам, че не зададе въпроса в буквалния смисъл, но това е всичко, което мога да кажа искрено. Гейл знае, че избрах него пред Пийта, когато не побягнах, за да се спасявам. Струва ми се безсмислено да говорим за нещата, които биха могли да се случат. Дори да бях убила Пийта на арената, пак не бих се омъжила. Сгодих се единствено за да спася живота на някои хора и това се оказа пълен провал.

Във всеки случай се страхувам, че всеки изблик на емоции пред Гейл може да го накара да направи нещо драстично. Например да започне бунт в мините. А както казва Хеймич, Окръг 12 не е готов за това. Ако изобщо нещо се е променило, то е, че сега сме още по-малко готови, отколкото преди съобщението за Юбилейните игри, защото на другата сутрин с влака пристигнаха още сто миротворци.

Тъй като нямам намерение да се върна жива за втори път, колкото по-скоро Гейл се откаже от мен, толкова по-добре. Определено обаче имам намерение да му кажа някои неща след Жътвата, когато ни дадат един час за сбогуване. Да му покажа колко важен беше за мен през всичките тези години. Колко по-хубав стана животът, след като се запознахме. И че го обичам — толкова, колкото мога.

Но така и не получавам този шанс.

Денят на Жътвата е горещ и задушен. Жителите на Окръг 12, потни и мълчаливи, чакат на площада под дулото на картечници. Стоя сама в оградено с въже място, а Пийта и Хеймич са в подобно заграждение вдясно от мен. Жътвата отнема само минута. На Ефи, с блестяща перука в метално златисто, й липсва обичайната енергичност. Налага й се да рови известно време в сферата за жътва на момичета, където има само едно листче хартия и на него, както всички вече знаят, е написано моето име. После изважда името на Хеймич, който ме поглежда тъжно, и в същия миг Пийта става и предлага да заеме доброволно мястото му.

Веднага ни отвеждат в Сградата на справедливостта. Там ни чака главният миротворец Тред.

— Нова процедура — казва той с усмивка. Извеждат ни през задната врата, набутват ни в една кола и ни откарват до гарата. На перона няма камери, няма тълпа от изпращачи. Появяват се Ефи и Хеймич, придружавани от охрана. Миротворците бързо ни качват на влака и затръшват вратите. Влакът потегля.