Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Не мога да повярвам, че наистина те срещнахме. Всички говорят само за теб, откакто…

— Знам. Знам. Откакто извадих онези къпини — казвам уморено.

Пътят на връщане минава почти неусетно, макар че започва да вали мокър сняг. Зашеметена съм от новата информация за бунта в Окръг 8 и неправдоподобната, но примамлива възможност за съществуването на Окръг 13.

Докато слушах Бони и Туил, се уверих в едно: президентът Сноу си е играл с мен. Всички целувки и ласки на света не биха могли да намалят напрежението, натрупано в Окръг 8. Да, това, че извадих къпините, се бе оказало искрата, но аз не разполагах с начин да контролирам огъня. Той сигурно е знаел това. Тогава защо дойде вкъщи, защо ми нареди да убедя тълпата в любовта си към Пийта? Очевидно това е било трик, за да отвлече вниманието ми и да ми попречи да извърша в окръзите нещо друго, което може да възпламени бунт. И за да забавлява хората в Капитола, разбира се. Предполагам, че сватбата е просто необходимо допълнение към това.

Приближавам се към оградата, когато на един клон каца сойка-присмехулка и ми запява. При вида й осъзнавам, че така и не получих пълно обяснение за птицата върху онази бисквита и значението й.

„Означава, че сме на твоя страна“. Така каза Бони. Има хора, които са на моя страна? Каква страна? Нима несъзнателно съм се превърнала в лицето на очаквания бунт? Нима сойката-присмехулка върху брошката ми се е превърнала в символ на съпротивата? Ако е така, моята страна не се справя много добре. Достатъчно е да видите какво се е случило в Окръг 8 и ще го разберете.

Скривам оръжията си в кухия дънер близо до старата ни къща на Пласта и се отправям към оградата. Коленича, навеждам се и се готвя да се провра под нея, но умът ми още е толкова зает със събитията от деня, че се опомням едва когато чувам писък на кукумявка.

Вече притъмнява и оградата изглежда безопасна, както винаги. Но онова, което ме кара рязко да отдръпна ръка, е звукът, подобен на жуженето от дърво, пълно с гнезда на хрътоси, което означава, че по оградата тече ток.

Инстинктивно отстъпвам назад и се сливам с дърветата. Покривам уста с ръкавицата си, за да разпръсна бялото облаче на дъха си в леденостудения въздух. Притокът на адреналин заличава от ума ми всички тревоги от деня и се съсредоточавам върху непосредствената заплаха пред мен. Какво става? Дали Тред е включил електричеството на оградата като допълнителна предпазна мярка? Или по някакъв начин е разбрал, че днес съм избягала от мрежата му? Дали е решил да ме остави извън Окръг 12, за да ме открие и арестува? Да ме завлече на площада, за да бъда изправена на позорния стълб, бичувана или обесена?

Спокойно , казвам си аз. И друг път се е случвало да не мога да се прибера, ако са включили тока в оградата. През годините имаше няколко такива случая, но Гейл винаги беше с мен. Двамата си избирахме удобно дърво, покатервахме се на него и чакахме, докато спрат електричеството, което накрая винаги ставаше. Дори Прим беше свикнала, ако закъснея, да отиде до ливадата и да провери дали по оградата тече ток, за да спести тревогите на мама.

Но днес никой не би се сетил, че съм в гората. Аз самата се погрижих да ги заблудя. Затова ако не се появя, ще се разтревожат ужасно. И аз се тревожа, защото не съм сигурна, че е съвпадение — да пуснат тока точно в този ден, когато пак отивам в гората. Мислех, че никой не ме е видял да се промушвам под оградата, но кой знае? Винаги се намират доносници. Някой докладва, че съм се целувала с Гейл точно тук. И все пак, това беше посред бял ден и преди да започна да се държа по-предпазливо. Възможно ли е да има охранителни камери? Чудила съм се за това и преди. Така ли е разбрал президентът Сноу за целувката? Когато се проврях под оградата, беше тъмно, а лицето ми беше загърнато с шал. Но списъкът със заподозрени, които влизат незаконно в гората, едва ли е много дълъг.

Оглеждам обстановката зад дърветата, зад оградата, към вътрешността на Ливадата. Виждам само мокър сняг, осветен тук-там от светлината на прозорците в края на Пласта. Няма миротворци, нито признаци, че някой ме преследва. Осъзнавам, че независимо дали Тред знае дали днес съм напускала окръга, или не, мога да направя само едно: да се промъкна отново незабелязано през оградата и да си давам вид, че никога не съм излизала.

Всяко съприкосновение с оградата или кълбата бодлив тел в горната й част означава токът моментално да ме убие. Едва ли ще мога да се провра под нея, а земята и без друго е здраво замръзнала. Остава ми само едно. По някакъв начин да се прехвърля през нея.