Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Е, каква е вашата история?

И те ми разказват.

Още от Игрите на глада насам, недоволството в Окръг 8 нараствало. Разбира се, там винаги е имало някакво недоволство. Но разликата този път била, че вече не им стигало само да говорят срещу Капитола, и идеята да предприемат нещо се превърнала от желание в реалност. В текстилните фабрики, които обслужват Панем, машините са ужасно шумни, а шумът позволява безопасно да размениш няколко думи — прошепваш нещо на ухо, незабелязано казваш нещо на някого. Туил преподавала в училище, Бони била една от ученичките й, и щом ударел последният звънец, двете изкарвали по една четиричасова смяна в шивашката фабрика, където произвеждат униформи за миротворците. На Бони, която проверявала готовата продукция, й трябвали месеци да осигури двете униформи — тук — ботуш, там — чифт панталони. Те били предназначени за Туил и съпруга й, защото всички разбирали, че след като бунтът започне, ще бъде изключително важно да разнесат вестта за него отвъд границите на Окръг 8, ако искат да се разпространи и да завърши успешно.

Денят, в който двамата с Пийта пристигнахме там и се появихме на площада като част от Турнето на победата, всъщност бил един вид репетиция. Хората в тълпата заели предварително планирани позиции близо до сградите, които щели да атакуват, когато избухне бунтът. Такъв бил планът: да превземат центровете на властта в града — Сградата на справедливостта, щаба на Миротворците и Комуникационния център. Както и други важни точки в окръга — железопътната линия, хранилището за зърно, електроцентралата и арсенала.

Бунтът започнал онази вечер, когато Пийта падна на колене и декларира вечната си любов към мен пред камерите в Капитола. Това било идеалното прикритие. Гледането на интервюто ни с Цезар Фликърман по случай Турнето на победата било задължително. То давало възможност на хората в Окръг 8 да излязат навън по улиците след мръкване и да се събират на площада или в различни обществени сгради из града, за да гледат. Обикновено подобна активност би била прекалено съмнителна. Но сега всички заели местата си и в уречения час, осем вечерта, маските паднали и бунтът избухнал с пълна сила.

Първоначално миротворците били изненадани и стъписани от численото превъзходство, поради което тълпата взела надмощие. Комуникационният център, хранилището за зърно и електроцентралата били превзети. Миротворците загивали, а бунтовниците взимали оръжията им. Имало някаква надежда, че това не е безумна постъпка, че по някакъв начин, ако успеят да разнесат вестта до другите окръзи, може би ще е възможно наистина да свалят правителството в Капитола.

Но после станало страшно. Започнали да пристигат хиляди миротворци. Ховъркрафтите бомбардирали укрепленията на бунтовниците и ги превърнали в пепелища. Последвал пълен хаос и на хората не им оставало нищо друго, освен да се помъчат да се скрият в домовете си. За смазването на съпротивата били нужни по-малко от четирийсет и осем часа. После, в продължение на седмица, им наложили пълна блокада. Никаква храна, никакви въглища, пълна забрана да напускат домовете си. Телевизионните предавания спрели — показали единствено обесването на обвинените в подстрекателство на площада. Накрая, една вечер, когато целият окръг бил на косъм от гладната смърт, дошла заповедта да се явят отново на работа.

За Туил и Бони това означавало да се върнат в училище. Тъй като поради бомбардировките една улица била непроходима, те закъснели за смяната си и се намирали на стотина метра от фабриката, когато тя се взривила и всички, които били вътре, загинали — включително съпругът на Туил и цялото семейство на Бони.

— Някой трябва да е съобщил в Капитола, че идеята за бунта е започнала от фабриката — казва тихо Туил.

Двете избягали обратно в дома на Туил. Взели униформите на миротворците, събрали набързо каквито провизии намерили, включително от мъртвите си съседи, и се промъкнали до железопътната гара. Преоблекли се в униформите на миротворците в някакъв склад и в този вид успели да се качат на един товарен влак, пътуващ за Окръг 6, във вагон, пълен с платове. Избягали от влака, когато спрял да зареди с гориво и продължили пеш. Криели се в гората, но използвали релсите за ориентир, и стигнали до покрайнините на Окръг 12. Там били принудени да спрат, защото Бони си изкълчила глезена.

— Разбирам защо бягате, но какво се надявате да намерите в Окръг 13? — питам аз.

Бони и Туил се споглеждат нервно: