Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Не сме съвсем сигурни — казва Туил.

— В Окръг 13 няма нищо друго, освен развалини — казвам. — Всички сме виждали кадрите.

— Точно там е работата. Използват все едни и същи кадри, откакто всички в Окръг 8 се помним — казва Туил.

— Така ли? — Опитвам се да си спомня, да извикам в паметта си образите от Окръг 13, които съм виждала по телевизията.

— Нали знаеш как винаги показват Сградата на справедливостта? — продължава Туил. Кимвам. Виждала съм я хиляди пъти. — Ако се вгледаш много внимателно, ще я видиш. Горе в далечния десен ъгъл.

— Какво ще видя? — питам.

Туил отново протяга към мен бисквитата с птицата.

— Сойка-присмехулка. Мярва се съвсем набързо, докато прелита. Една и съща всеки път.

— Някои хора в нашия окръг твърдят, че продължават да използват едни и същи кадри, защото Капитолът не може да покаже какво всъщност има там сега — казва Бони.

Ахвам от учудване.

— И затова сте тръгнали към Окръг 13? Защото сте гледали няколко кадри, на които се вижда птица? Мислите, че ще намерите нов град, из който се разхождат хора? И Капитолът няма нищо против това?

— Не — сериозно отговаря Туил. — Според нас хората са се скрили под земята, когато всичко на повърхността е било разрушено. Смятаме, че са оцелели. Предполагаме също, че Капитолът ги е оставил на мира, защото преди Тъмните дни Окръг 13 се е занимавал с разработването на ядрени технологии.

— Имало е графитни мини — казвам аз, но след това се поколебавам, защото това е информация, която съм получила от Капитола.

— Имало е някои малки мини, да. Но не достатъчно, за да оправдаят население с такава численост. Това май е единственото, което знаем със сигурност — казва Туил.

Сърцето ми се разтуптява. Ами ако са прави? Възможно ли е да е вярно? Възможно ли е да има друго място, освен гората, където човек да избяга? Безопасно място? Ако в Окръг 13 съществува някаква общност, дали ще е по-добре да отида там, където може би ще успея да постигна нещо, вместо да чакам смъртта си тук? Но тогава… ако в Окръг 13 има хора, с мощни оръжия…

— Защо досега не са ни помогнали? — питам ядосано аз. — Ако е вярно, защо ни оставят да живеем така? С глада, убийствата и Игрите? — И изведнъж изпитвам омраза към този въображаем таен град в Окръг 13 и неговите жители, които седят безучастно и гледат отстрани как умираме. Те не са по-добри от Капитола.

— Не знаем — прошепва Бони. — В момента се надяваме единствено, че наистина ги има.

При тези думи идвам на себе си. Това са измислици. Окръг 13 не съществува, защото Капитолът никога не би допуснал той да съществува. Вероятно са сбъркали за кадъра. Сойките-присмехулки са навсякъде — повече от камъните. И са почти толкова издръжливи. Ако са оцелели след първоначалната бомбардировка на Окръг 13, сега вероятно процъфтяват.

Бони няма дом. Близките й са мъртви. Да се върне в Окръг 8 или да се засели в друг окръг, ще бъде невъзможно. Разбира се, че идеята за един независим, процъфтяващ Окръг 13 я привлича. Нямам сили да й кажа, че преследва една мечта, мимолетна като струйка дим. Може би двете с Туил ще успеят да се приспособят към живота в гората. Съмнявам се, но те са в толкова окаяно състояние, че трябва да се опитам да им помогна.

Първо им давам всичката храна от чантата — главно зърно и сушен боб, но има достатъчно, за да изкарат известно време, ако внимават. После извеждам Туил в гората и се опитвам да й обясня основните правила на ловуването. Тя има оръжие, което превръща слънчевата енергия в смъртоносни лъчи и може да издържи неопределено време. Когато Туил убива първата си катерица, горкото създание представлява главно овъглена каша, защото го е уцелила в тялото. Показвам й как да го одере и изчисти. С малко практика ще се научи. Отсичам нова патерица за Бони. Когато се връщаме в къщата, събувам втория чифт чорапи, които нося, и й ги давам. Казвам й да ги натъпче отпред в ботушите си, за да може да ходи, а нощем да ги обува. Накрая ги научавам как да стъкнат приличен огън.

Те ме молят за подробности относно положението в Окръг 12 и аз им разказвам за живота под управлението на Тред. Виждам, че според тях това е важна информация, която ще отнесат на онези, които управляват Окръг 13, и удовлетворявам желанието им, за да не разруша надеждите им. Небето ми дава знак, че денят върви към края си и нямам повече време за успокоителни приказки.

— Трябва да тръгвам — казвам аз.

Те ме заливат с благодарности и ме прегръщат.

От очите на Бони потичат сълзи: