Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Не си отивай още. Чакай да заспя — казвам аз.

Пийта сяда отстрани на леглото и топли ръката ми в дланите си.

— Днес си помислих, че може би си променила решението си. Когато закъсня за вечеря.

Съзнанието ми е замъглено, но се досещам какво има предвид. Поради включената ограда, закъснението ми и появата на миротворците, той си е помислил, че съм избягала, може би с Гейл.

— Не, щях да ти кажа…

Придърпвам ръката му, облягам буза върху нея и вдишвам лекия аромат на канела и копър от хлябовете, които сигурно е пекъл днес. Искам да му разкажа за Туил и Бони, за бунта, за фантазията, че има Окръг 13, но е опасно и усещам как се унасям, затова успявам да кажа само още едно изречение:

— Остани с мен.

Докато пипалата на сънотворния сироп ме дърпат надолу, го чувам как прошепва нещо в отговор, но не разбирам какво.

Майка ми ме оставя да спя до обяд, след това ме събужда, за да прегледа петата ми. Следва нареждане една седмица да не ставам от леглото и аз не възразявам, защото се чувствам толкова отвратително. Не само петата и гръбнака. Цялото тяло ме боли от изтощение. Затова оставям майка ми да ме лекува, да ми донесе закуска в леглото и да ме завие с още един юрган. После лежа, гледам зимното небе през прозореца и си мисля какво ли ще се случи. Мисля си за Бони и Туил, за купчината сватбени рокли долу, за това дали Тред ще се досети как съм успяла да се върна и дали ще ме арестува. Странното в случая е, че би могъл да ме арестува за старите ми престъпления, но може би сега, след като съм победител в Игрите, трябва да разполага със сигурни доказателства. Чудя се дали президентът Сноу поддържа връзка с Тред. Той едва ли изобщо е знаел за съществуването на стария Крей, но дали сега, когато представлявам такъв проблем за цялата нация, президентът не му дава точни инструкции? Или Тред действа самостоятелно? Във всеки случай, сигурна съм, че и двамата са решили с тази ограда да ме задържат в границите на окръга. Дори и да измисля някакъв начин за бягство — например да завържа въже за онзи клен и да се измъкна през оградата — сега е невъзможно да избягам със семейството и приятелите си. А и вече казах на Гейл, че ще остана и ще се боря.

През следващите няколко дни подскачам при всяко почукване на вратата. Не се появяват обаче никакви миротворци, дошли да ме арестуват, и в крайна сметка започвам да се отпускам. Успокоявам се още повече, когато Пийта небрежно ми съобщава, че в някои части на оградата са изключили тока, защото са пратили екипи, които да затворят пролуките в нея. Тред сигурно смята, че все пак съм успяла да се провра под оградата въпреки смъртоносния ток. По този начин окръгът получава възможност да си отдъхне, тъй като миротворците ще свършат и нещо друго, освен да тормозят хората.

Пийта се отбива всеки ден да ми донесе хлебчета със сирене и започва да ми помага в работата по семейната книга. Тя е стара, с пергаментови страници и кожена подвързия. Някой познавач на билките от рода ни по майчина линия започнал съставянето й преди цяла вечност. Книгата съдържа направени с туш рисунки на растения с описание на употребата им в медицината. Баща ми беше добавил раздел от ядивни растения — благодарение на него оцеляхме след смъртта му. Отдавна исках да запиша в тази книга собствените си познания. Неща, които научих от опит или от Гейл, а после и информацията, която събрах, когато се обучавах за Игрите. Не го направих, защото не мога да рисувам, а е много важно изображенията да бъдат предадени с най-точни подробности. Ето тук на сцената се появява Пийта. Той вече познава някои растения, от други имаме изсушени образци, а трети се налага да описвам. Пийта ги скицира на хартия, докато се убедя, че са точни, после прави рисунките в книгата, а аз грижливо записвам всичко, което знам за растението.

Това е тиха, увлекателна работа, която ми помага да не мисля за неприятни неща. Обичам да гледам как рисува, как празната страница разцъфтява под перото му, как преди черно-бялата книга оживява в цветове. Когато се съсредоточи, лицето му странно се променя. Спокойното изражение изчезва, то става напрегнато и вглъбено по особен начин, който подсказва, че вътре в него се крие съвсем друг свят. Виждала съм това изражение да се появява за миг и преди: на арената, когато говори пред публика или онзи път, когато застана пред оръжията на миротворците в Окръг 11, за да ме предпази. Не знам как точно да го възприемам. Освен това се вглеждам в миглите му, които обикновено не се забелязват много, защото са съвсем руси. Но отблизо, на слънчевата светлина, която влиза през прозореца, те са бледозлатисти и толкова дълги, че не проумявам как не се оплитат, когато мига.