Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Още ли мислиш, че тук няма да се получи? — питам аз.

— Рано е. Другите окръзи са много по-големи. Дори и половината хора да се спотайват в къщите си, бунтовниците пак имат шанс. Тук, в Дванайсети, трябва да е или всеобщ бунт, или нищо — казва той.

Това не ми беше дошло на ум. Че нямаме достатъчно хора.

— Но може би в някакъв момент? — настоявам аз.

— Може би. Но ние сме малък окръг, слаб окръг, и не разработваме ядрени оръжия — казва Хеймич със саркастична нотка в гласа. Разказът ми за Окръг 13 не го развълнува много.

— Какво мислиш, че ще направят, Хеймич? С окръзите, които са се разбунтували? — питам го аз.

— Е, чула си какво са направили в Осми. Видя какво направиха тук, а то не беше провокирано от нищо — казва Хеймич. — Мисля, че ако положението наистина излезе от контрол, за тях няма да е проблем да унищожат още един окръг така, както унищожиха Тринайсети. За назидание, нали се сещаш?

— Значи мислиш, че Тринайсети наистина е унищожен? Искам да кажа, Бони и Туил бяха прави за кадъра със сойката-присмехулка? — казвам.

— Добре, но какво доказва това? В действителност — нищо. Има много причини, поради които могат да използват стар кадър. Вероятно изглежда по-впечатляващо. И е много по-просто, нали? Само натискат няколко копчета в студиото, вместо да летят чак дотам и да го заснемат? — казва той. — Дори самата идея, че Тринайсети по някакъв начин е възкръснал от развалините и Капитолът си затваря очите за този факт, звучи като слух, от онези, в които се вкопчват отчаяните хора.

— Знам. Просто се надявах — казвам аз.

— Именно. Защото си отчаяна — казва Хеймич.

Не възразявам, защото той, разбира се, е прав.

Прим се прибира от училище, преливаща от вълнение. Учителите са съобщили, че тази вечер ще се излъчва програма, която всички са длъжни да гледат.

— Според мен е твоята фотосесия!

— Не е възможно, Прим. Направиха снимките едва вчера.

— Е, така е чул някой — казва тя.

Дано да греши. Нямах време да подготвя Гейл за нищо от това. От бичуването насам го виждам само когато идва на преглед при майка ми. Често се налага да работи по седем дни седмично в мината. В малкото минути насаме, които сме имали, докато го изпращах обратно към града, успявам да разбера, че наченките на бунт в Окръг 12 са потушени със строгите мерки, предприети от Тред. Той знае, че няма да избягам. Но сигурно знае също и че ако ние в Окръг 12 не въстанем, съдбата ми е да стана съпруга на Пийта. Да ме гледа по телевизията как се разхождам във великолепни рокли… как ще понесе това?

В седем и половина се събираме пред телевизора и установявам, че Прим е права. Наистина, ето го Цезар Фликърман — първо говори пред тълпата, събрала се пред Тренировъчния център, а после интервюира мои фенове за предстоящата ми сватба. Той представя Цина, който изведнъж се превърна в звезда благодарение на костюма ми за Игрите, двамата разменят няколко думи и после Фликърман насочва вниманието на публиката към гигантския екран.

Сега разбирам как са успели да ме снимат вчера и да излъчат специалното предаване още тази вечер. Отначало Цина изработи модели за две дузини сватбени рокли. После започна процес на пресяване на моделите, ушиване на роклите и избиране на аксесоарите. Очевидно в Капитола е имало възможност да гласуваш за любимите си модели на всеки етап. Кулминацията на всичко това са кадри, които ме показват в последните шест рокли — сигурно не е било никак трудно да ги вмъкнат в предаването. Тълпата реагира бурно при всеки кадър. Хората крещят, аплодират любимите си модели и освиркват онези, които не харесват. Тъй като са гласували и вероятно са заложили на победителя, може да се каже, че хората наистина са инвестирали в сватбената ми рокля. При мисълта, че дори не си направих труда да пробвам някоя, преди да пристигнат камерите, изпитвам странно чувство. Цезар обявява, че участниците трябва да гласуват най-късно до обяд на другия ден.

— Нека да изпратим Катнис Евърдийн на сватбата й в най-стилната рокля! — провиква се той към тълпата. Каня се да изключа телевизора, но в този момент Цезар ни призовава да останем пред екраните за другото важно събитие на вечерта.

— Точно така, тази година отбелязваме седемдесет и петата годишнина от началото на Игрите, а това означава, че е време за нашия трети четвъртвековен юбилей!

— Какво смятат да правят? — пита Прим. — Дотогава има цели месеци.

Обръщаме се към майка ми, чието изражение е сериозно и далечно, сякаш си спомня нещо.