Сюзан Колинс - Възпламеняване

Умът ми заработва на бързи обороти. Никакви морски дарове. От седмици. От Окръг 4. Едва прикриваната ярост на тълпата по време на Турнето на победата. И изведнъж съм съвсем сигурна, че Окръг 4 се е разбунтувал.

Започвам да ги разпитвам небрежно какви други трудности им е донесла зимата. Те не са привикнали на лишения, затова всяко дребно нарушение в снабдяването им ги разстройва. Докато ме подготвят за фотосесията, слушам оплакванията им, че много трудно намират най-различни неща — като се почне от раци и се стигне до музикални чипове и панделки — и така получавам представа кои окръзи наистина може да са въстанали. Морски храни от Окръг 4. Електронни устройства от Окръг 3. И, разбира се, платове от Окръг 8. При мисълта за такъв мащабен бунт потръпвам от страх и вълнение.

Искам да ги разпитам за още неща, но пристига Цина. Той ме прегръща и проверява грима ми. Белегът на бузата ми веднага привлича вниманието му. Имам чувството, че не вярва на историята с подхлъзването на леда, но не го показва. Нанася пудра на лицето ми и малкото, което се вижда от белега, изчезва.

Всекидневната е разчистена и осветена за фотосесията. Ефи е в стихията си, докато подрежда всички и се грижи да спазваме графика. Това вероятно е добре, защото роклите са шест и към всяка вървят отделни диадеми, обувки, бижута, прическа, грим, декор и осветление. Кремава дантела, розови рози и букли. Сатен с цвят на слонова кост, златни татуировки и зеленина. Диамантена рокля, украсен със скъпоценни камъни воал и лунна светлина. Плътна бяла коприна, ръкави, които се спускат от китките ми до пода, и перли. Щом една снимка бъде одобрена, минаваме направо към подготовката за следващата. Чувствам се като тесто, което месят и оформят в различни форми отново и отново. Майка ми ми дава да хапна по нещо и да пийна чай, докато работят по мен, но когато фотосесията свършва, съм прегладняла и изтощена. Надявам се сега да прекарам известно време с Цина, но Ефи изблъсква всички навън през вратата и трябва да се задоволя с обещанието, че ще се чуем по телефона.

Вече се е свечерило и кракът ме боли от всичките тези откачени обувки, затова се отказвам да ходя в града. Вместо това се качвам в стаята си, отмивам пластовете грим, балсами и бои, а после слизам долу да си изсуша косата край огъня. Прим, която се върна от училище навреме, за да види последните две рокли, ги обсъжда с майка ми. И двете изглеждат страшно доволни от фотосесията. Когато се стоварвам в леглото, осъзнавам каква е причината — според тях това означава, че съм в безопасност. Че Капитолът си е затворил очите за намесата ми в бичуването, иначе никой не би положил такива усилия и не би влязъл в такива разноски за човек, когото и без друго планира да убие. Правилно.

В кошмара си съм облечена в копринената сватбена рокля, но тя е скъсана и кална. Тичам през гората и дългите ръкави непрекъснато се закачат по тръни и клони. Глутница мутове, които всъщност са загиналите трибути, се приближава все повече и повече, и ме настига. Усещам горещия им дъх, виждам кучешките зъби, от които капе слюнка и кръв, и се събуждам с писък.

Скоро ще се съмне, затова няма смисъл да се опитам да заспя отново. Още повече, че днес наистина трябва да се измъкна и да поговоря с някого. Гейл е в мините и няма как да го видя. Но имам нужда от Хеймич или Пийта, или някой друг, за да споделя бремето на всичко случило се, откакто отидох до езерото. Бегълци извън закона, електрифицирани огради, независим Окръг 13, недостиг на продукти в Капитола. Всичко.

Закусвам с майка ми и Прим и тръгвам да потърся някой, на когото да се доверя. Въздухът е топъл и в него се долавя обещание за пролет. Пролетта ще е добро време за бунт, мисля си аз. Щом зимата свърши, всички се чувстват по-сигурни. Пийта не си е вкъщи. Сигурно вече е отишъл в града. Изненадана съм обаче, когато виждам Хеймич да се мотае толкова рано из кухнята си. Влизам в къщата му, без да чукам. Чувам Хейзъл на горния етаж — мете подовете на сега безупречно чистата къща. Хеймич не е напълно пиян, но очевидно не е и съвсем трезвен. Изглежда слуховете, че Рипър отново е в бизнеса, са верни. Точно си мисля, че може би е най-добре да го оставя да си легне, когато той предлага да се разходим до града.

С Хеймич можем да си говорим в нещо като стенографски стил. Само след няколко минути вече съм му съобщила най-новото, а той ми е казал, че се носят слухове за бунтове също и в 7 и 11 окръг. Ако предчувствията ми са верни, това означава, че почти половината окръзи най-малко са се опитали да се разбунтуват.