Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Искам да организирам бунт — казвам аз.

Хеймич се изсмива. Смехът му не е презрителен, което е още по-тревожно. Значи той дори не ме приема сериозно.

— Е, аз пък искам да пия едно. Все пак дръж ме в течение как се развива планът ти — казва той.

— А какъв е твоят план? — питам ядосано аз.

— Моят план е да се погрижа всичко да бъде перфектно за сватбата ти — казва Хеймич. — Обадих се и промених датата за фотосесията, без да се впускам в твърде големи подробности.

— Ти даже нямаш телефон — отбелязвам аз.

— Ефи уреди този въпрос — казва той. — Знаеш ли, че тя ме попита дали искам аз да те заведа до олтара? Отговорих й, че колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Хеймич… — казвам умолително.

— Катнис… — имитира той тона ми. — Няма да се получи.

Млъкваме, защото край нас минава група работници с лопати и тръгва към Градчето на победителите. Може би ще разчистват онези триметрови преспи. А когато вече са се отдалечили и не могат да ни чуят, площадът е твърде близо. Излизаме на него и всички едновременно се заковаваме на място.

Нищо особено няма да се случи по време на бурята. По този въпрос двамата с Пийта бяхме единодушни. Но сме сгрешили ужасно. Площадът е преобразен. От покрива на Сградата на справедливостта виси огромен флаг с герба на Панем. Миротворци в чисто нови бели униформи маршируват по преметения калдъръм. По покривите са разположени картечни гнезда. Най-стряскаща е една редица от нови съоръжения — официален стълб за бичуване, няколко позорни стълба и бесилка, — издигнати в центъра на площада.

— Тред не си губи времето — казва Хеймич.

През няколко улици от площада гори пожар. Излишно е да го казваме на глас. Това може да е само „Таласъма“, който изтлява сред облаци дим. Сещам се за Мазната Сае, за Рипър, за всичките ми приятели, които си изкарват хляба там.

— Хеймич, дали според теб там е имало хора, когато… — Не мога да довърша изречението.

— Не, те имат достатъчно ум в главите. И ти щеше да имаш, ако се беше родила по-отдавна — казва той. — Е, аз ще отида да видя колко спирт за разтривки може да ми отдели аптекарят.

Той се помъква през площада, а аз поглеждам Пийта:

— За какво му е спирт? — После се сещам. — Не можем да му позволим да го пие. Ще се убие или в най-добрия случай ще ослепее. Заделила съм малко концентрат вкъщи.

— Аз също. Може би ще му стигне, докато Рипър намери начин да възстанови бизнеса — казва Пийта. — Трябва да проверя как е семейството ми.

— Аз трябва да видя Хейзъл. — Тревожа се. Мислех си, че тя ще се появи у нас в момента, в който спре снегът. Но няма и следа от нея.

— И аз ще дойда. Ще се отбия в хлебарницата на път за вкъщи — казва той.

— Благодаря. — Изведнъж ме обзема силен страх при мисълта какво може да заваря там.

Улиците са почти пусти, което нямаше да е толкова необичайно по това време на деня, ако всички бяха на работа в мините, а децата — на училище. Но те не са. Виждам как хората надничат зад вратите и през пролуките в капаците на прозорците.

Бунт , мисля си аз. Каква глупачка съм. В плана още от самото начало има грешка, но двамата с Гейл бяхме прекалено заслепени, за да я видим. Всеки бунт изисква да нарушиш закона, да се изправиш срещу властта. Ние сме правили това цял живот, както и семействата ни. Бракониерство, търговия на черно, подигравателни коментари по адрес на Капитола в гората. Но за повечето хора в Окръг 12 дори самото отиване до „Таласъма“, за да купят нещо, е много рисковано начинание. А аз очаквам от тях да се съберат на площада с камъни и факли? Дори само като ни видят двамата с Пийта, хората дърпат децата си далече от прозорците и пускат плътно пердетата.

Хейзъл си е вкъщи, а Поузи е много болна. Разпознавам обривите на дребната шарка.

— Не можех да я оставя — казва тя. — Пък и знаех, че Гейл е във възможно най-добри ръце.

— Разбира се — отговарям аз. — Той е много по-добре. Майка ми казва, че ще се върне в мините след две седмици.

— Може и да не ги отворят дотогава — казва Хейзъл. — Говори се, че са затворени до второ нареждане. — Тя нервно хвърля поглед към празното си корито за пране.

— И ти ли спря работа? — питам.

— Не официално — казва Хейзъл. — Но сега всички се страхуват да използват услугите ми.

— Може би е заради снега — казва Пийта.

— Не, Рори направи една бърза обиколка тази сутрин. Изглежда няма нищо за пране — казва тя.

Рори обвива ръце около Хейзъл:

— Ще се оправим.

Изваждам от джоба си шепа пари и ги оставям на масата: