Сюзан Колинс - Възпламеняване

Повечето миротворци тръгват под строй след него. Една малка група остава при Дарий, вдигат го за ръцете и краката и го отнасят. Улавям погледа на Пурния и беззвучно изговарям: „Благодаря“, преди да е тръгнала. Тя не реагира, но съм сигурна, че е разбрала.

— Гейл. — Обръщам се и се мъча да развържа възлите, пристягащи ръцете му. Някой подава нож и Пийта прерязва въжетата. Гейл рухва на земята.

— Най-добре да го занесем при майка ти — казва Хеймич.

Няма носилка, но старата жена на сергията за дрехи ни продава дъската, която й служи за тезгях.

— Само не казвайте откъде сте я взели — казва тя, докато бързо опакова остатъка от стоката си. По-голямата част от площада се е опразнила, страхът е надделял над състраданието. Но след случилото се не мога да обвинявам никого.

Когато полагаме Гейл с лице надолу върху дъската, вече са останали само няколко души, които ще го носят. Хеймич, Пийта и двама миньори, които работят в една и съща група с Гейл, го вдигат.

Лийви, едно момиче, което живее през няколко къщи от старата ни къща на Пласта, ме хваща под ръка. Миналата година майка ми спаси малкото й братче, когато то се разболя от дребна шарка.

— Имаш ли нужда от помощ, за да се прибереш? — В сивите й очи виждам страх, но и решителност.

— Не, но можеш ли да доведеш Хейзъл? Да й кажеш да дойде? — питам аз.

— Да — казва Лийви и се завърта кръгом.

— Лийви! — казвам. — Кажи й да не води децата.

— Не. Аз ще остана при децата — казва тя.

— Благодаря. — Грабвам якето на Гейл и тичам да настигна останалите.

— Сложи си сняг — нарежда Хеймич през рамо. Загребвам шепа сняг и го притискам към бузата си, което леко притъпява болката. Сега лявото ми око сълзи обилно и в здрача това е всичко, което мога да направя, за да следвам ботушите пред мен.

Докато вървим, чувам как Бристел и Том, колегите на Гейл, сглобяват историята на случилото се. Гейл трябва да е отишъл до къщата на Крей, както е правил стотици пъти, защото Крей винаги плаща добре за дива пуйка. Вместо Крей обаче заварил там новия Главен миротворец, мъж, когото чули някой да нарича Ромул Тред. Никой не знае какво е станало с Крей. Сутринта в „Таласъма“ си купувал алкохол и очевидно все още отговарял за окръга, но после изчезнал. Тред незабавно арестувал Гейл и, разбира се, тъй като стоял там и държал убитата пуйка, Гейл не можел да каже много в своя защита. Новината се разнесла бързо. Довели го на площада, принудили го да се признае за виновен в престъплението и го осъдили на бичуване, което трябвало да се изпълни незабавно. Когато се появих, вече му били нанесли най-малко четирийсет удара. Припаднал някъде към трийсетия.

— Истински късмет е, че у него е била само пуйката — каза Бристел. — Ако носеше обичайния си улов, щеше да бъде много по-лошо.

— Казал на Тред, че намерил пуйката да се скита из Пласта. Казал, че тя прескочила оградата и той я намушкал с пръчка. Пак си е престъпление. Но ако знаеха, че е бил в гората с оръжие, със сигурност щяха да го убият — казва Том.

— Ами Дарий? — казва Пийта.

— Някъде след двайсетина удара той се намеси и каза, че е достатъчно. Само че не го направи хитро и официално като Пурния. Хвана Тред за ръката, а Тред го удари по главата с дръжката на камшика. Нищо хубаво не го чака — казва Бристел.

— Май всички не ни чака нищо хубаво — казва Хеймич.

Започва да вали сняг, гъст и мокър, който затруднява видимостта още повече. Вървя след останалите по пътеката към къщи, направлявана повече от слуха, отколкото от зрението си. Вратата се отваря и златна светлина озарява снега. Майка ми, която сигурно цял ден се е тревожила поради необяснимото ми отсъствие, обхваща с поглед сцената.

— Новият главен миротворец — казва Хеймич, а тя леко кимва, сякаш не е необходимо друго обяснение.

Изпълвам се със страхопочитание, както винаги, когато гледам как жената, която не може да убие паяк, а вика мен, се преобразява и не изпитва никакъв страх. Когато доведат при нея болен или умиращ човек… мисля, че единствено тогава майка ми знае коя е. За секунди дългата кухненска маса се разчиства, постилат отгоре стерилен бял чаршаф и слагат Гейл върху него. Майка ми налива вода от чайника в един леген и в същото време казва на Прим какво да извади от шкафа с лекарствата. Сушени билки, тинктури и купени от аптеката шишенца. Следя движението на ръцете й, докато дългите й, тънки пръсти прибавят различни прахове и течности в легена. Гледам как накисва кърпа в горещата течност, докато дава на Прим инструкции да свари втора отвара.