Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Е, съмнявам се дали при положение, че в Окръг 8 има бунт, той прекарва много време да ми избира сватбена торта!

Още докато изричам тези думи, искам да си ги взема обратно. Въздействието им върху Гейл е незабавно — лицето му почервенява, от очите му излизат искри.

— В Осми има бунт? — прошепва той.

Опитвам се да се отметна от думите си, да го успокоя, както се опитах да успокоя напрежението в окръзите.

— Не знам дали наистина е бунт. Има вълнение. Хора по улиците… — казвам.

Гейл ме сграбчва за раменете:

— Какво видя?

— Нищо! Не лично. Просто чух нещо. — Както обикновено, думите ми са закъснели и недостатъчни. Предавам се и му разказвам. — Видях нещо на телевизора на кмета. Не беше предназначено за мен. Имаше тълпа и пожари, а миротворците стреляха и убиваха хора, но те се съпротивляваха… — Прехапвам устни и се мъча да продължа с описанието на сцената. Вместо това изричам на глас думите, които ме разяждат отвътре: — И вината за това е моя, Гейл. Заради онова, което направих на арената. Ако просто се бях самоубила с онези къпини, нищо от това нямаше да се случи. Пийта можеше да се прибере у дома жив, а всички останали също щяха да са в безопасност.

— В безопасност, за да правят какво? — казва той с по-кротък тон. — Да умират от глад? Да работят като роби? Да изпращат децата си на заколение? Ти не си причинила зло на тези хора — дала си им шанс. Те просто трябва да бъдат достатъчно смели, за да се възползват от него. В мините вече се говори. Има хора, които искат да се бият. Нима не виждаш? Вече се случва! Най-после се случва! Ако в Окръг 8 има бунт, защо не и тук? Защо не и навсякъде? Може би е настъпил моментът, моментът, който ние…

— Спри! Не знаеш какво говориш. Миротворците извън Окръг 12… те не са като Дарий, не са дори като Крей! За тях животът на хората в окръзите не означава абсолютно нищо, означава по-малко от нищо! — казвам аз.

— Ето защо трябва да се включим в борбата! — отвръща рязко той.

— Не! Трябва да се махнем оттук, преди да ни убият, и много други хора заедно с нас! — Пак крещя, но не мога да разбера защо го прави. Защо не иска да проумее нещо, което е толкова неоспоримо?

Гейл ме отблъсква грубо от себе си:

— Заминавай тогава. Аз няма да избягам, дори и след милион години.

— Преди доста ентусиазирано прие предложението. Не разбирам как един бунт в Окръг 8 може да ти повлияе, освен още повече да те убеди, че трябва да се махнем. Ти просто си ядосан заради… — Не, не мога да му натяквам за Пийта. — Ами семейството ти?

— Ами другите семейства, Катнис? Онези, които не могат да избягат? Не разбираш ли? Вече не става въпрос за нашето спасение. Щом бунтът е започнал! — Гейл поклаща глава, без да крие отвращението си от мен. — Можеш да направиш толкова много. — Той хвърля ръкавиците на Цина в краката ми. — Размислих. Не искам нищо, което е изработено в Капитола. — И си отива.

Поглеждам надолу към ръкавиците. Нищо, което е изработено в Капитола? Към мен ли беше насочено това? Дали сега за него съм само поредният продукт на Капитола и следователно нещо, до което не желае да се докосва? Несправедливостта на всичко това ме изпълва с гняв. Но гневът е примесен със страх, че той всеки момент може да извърши нещо безумно.

Отпускам се до огъня и отчаяно обмислям следващия си ход. Успокоявам се с мисълта, че бунтове не се правят за един ден. Гейл може да говори с миньорите едва утре. Ако успея да стигна до Хейзъл преди това, тя сигурно ще го вразуми. Но не мога да отида сега. Ако е там, той няма да ме пусне да вляза. Може би довечера, след като всички останали са заспали… Хейзъл често работи до късно вечер, за да привърши с прането. Мога да отида тогава, да почукам на прозореца и да й разкажа какво е положението, за да попречи на Гейл да извърши някоя глупост.

Припомням си разговора с президента Сноу:

— Моите съветници се безпокояха, че може да създадеш трудности, но ти не възнамеряваш да създаваш трудности, нали?

— Не.

— Точно това им казах. Казах, че никое момиче, което е готово да стигне до такива крайности, за да спаси живота си, не би го захвърлило с лека ръка.

Мисля си какви усилия е положила Хейзъл, за да спаси семейството си. Естествено тя ще бъде на моя страна. А може би няма?

Сигурно вече наближава обяд, а дните са толкова къси. Не е хубаво да си в гората след здрачаване, ако не се налага. Стъпквам догарящия огън, разчиствам остатъците от храна и затъквам ръкавиците на Цина в колана си. Решавам да ги задържа още известно време. В случай, че Гейл размисли. Спомням си изражението на лицето му, когато ги хвърли на земята. Колко отвратен беше от тях, от мен…