Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Не! — изпищявам аз и хуквам напред. Твърде късно е да попреча на ръката да се стовари и инстинктивно знам, че няма да имам сила да я възпра. Вместо това се хвърлям право между камшика и Гейл. Разтварям широко ръце, за да защитя възможно най-голяма част от пребитото му тяло, затова няма нищо, което да отклони удара на камшика. Поемам го с пълна сила напряко през лявата си буза.

Болката е мигновена и заслепяваща. Назъбени светкавици изскачат пред очите ми и падам на колене. С една ръка обгръщам бузата си, докато с другата се задържам да не падна. Вече усещам как раната се подува и окото ми почва да се затваря. Камъните под мен са мокри от кръвта на Гейл, въздухът е натежал от миризмата й.

— Спрете! Ще го убиете! — крещя аз.

Зървам за миг лицето на нападателя си. Сурово, с дълбоки бръчки, с жестока уста. Сива коса, подстригана почти до черепа, толкова черни очи, че сякаш имат само зеници, дълъг, прав нос, зачервен от мразовития въздух. Силната ръка се вдига отново, прицелил се е в мен. Ръката ми полита към рамото, копнееща да измъкне стрела, но, разбира се, оръжията ми са скрити в гората. Стисвам зъби в очакване на следващия удар на камшика.

— Стой! — излайва един глас. Появява се Хеймич и се препъва в един миротворец, който лежи на земята. Това е Дарий. През червената коса на челото му се подава огромна пурпурна цицина. Повален е в безсъзнание, но още диша. Какво е станало? Дали се е опитал да се притече на помощ на Гейл, преди да дойда тук?

Без да му обръща внимание, Хеймич грубо ме изправя на крака.

— О, чудесно. — Хваща ме здраво с ръка под брадичката и я повдига. — Другата седмица й предстои фотосесия, на която ще показва сватбени рокли. Сега какво ще кажа на стилиста й?

Виждам как погледът на мъжа с камшика потрепва — разпознал ме е. Дебело навлечена заради студа, без грим на лицето, с плитка, небрежно пъхната под палтото, едва ли е лесно да разпознаят в мое лице победителката от последните Игри на глада. Особено когато половината ми лице е започнало да подпухва. Но Хеймич се показва по телевизията от години и е трудно човек да го забрави.

Мъжът отпуска камшика върху хълбока си:

— Тя прекъсна наказанието на доказан престъпник.

Всичко в този човек — властният му глас, странният му акцент — предупреждава за непозната и опасна заплаха. Откъде е дошъл? От Окръг 11? От Трети? Направо от Капитола?

— Не ме интересува, ако ще да е взривила и Сградата на справедливостта! Погледнете й бузата! Мислите ли, че ще е готова да застане пред камерите след седмица? — озъбва се Хеймич.

Гласът на мъжа все още е студен, но долавям лека нотка на съмнение.

— Това не е мой проблем.

— Не е, така ли? Е, скоро ще стане, приятелю. Първият телефонен разговор, който ще проведа, щом се върна вкъщи, ще бъде с Капитола — казва Хеймич. — Ще разбера кой ви е упълномощил да обезобразите хубавото личице на моята победителка!

— Той бракониерстваше. Така или иначе, на нея това какво й влиза в работата? — казва мъжът.

— Той й е братовчед. — Сега Пийта ме хваща за другата ръка, но внимателно. — А тя е моя годеница. Така че ако искате да стигнете до него, ще ви се наложи да минете и през двама ни.

Може би ние сме подходящите хора. Единствените трима души в окръга, които могат да окажат подобна съпротива. Макар че със сигурност ще бъде временно. Ще има реакция. Но в момента единственото, което ме интересува, е да спася Гейл. Новият Главен миротворец хвърля поглед към придружаващия го отряд. С облекчение виждам, че са познати лица, стари приятели от „Таласъма“. От израженията им е ясно, че не се наслаждават на зрелището.

Една от тях, жена на име Пурния, която се храни редовно при Мазната Сае, сковано пристъпва напред.

— Сър, мисля, че беше изпълнен изискваният от закона брой удари за първо провинение. Освен ако не издадете смъртна присъда, която ще изпълним чрез наказателен взвод.

— Това ли е стандартният протокол тук? — пита Главният миротворец.

— Да, сър — казва Пурния, а другите кимат в знак на съгласие. Сигурна съм, че всъщност никой от тях не знае, защото в „Таласъма“ стандартният протокол, когато някой се появи с дива пуйка, е всички да наддават за бутчетата.

— Много добре. Тогава измъкни братовчед си оттук, момиче. И ако се свести, напомни му, че следващия път, когато бракониерства из земите на Капитола, аз лично ще ръководя разстрела му. — Главният миротворец прокарва ръка по дължината на камшика, за да го изчисти, при което ни опръсква с кръв. После го навива стегнато около дръжката и се отдалечава.