Сюзан Колинс - Възпламеняване

За пръв път виждам подобно нещо, но е очевидно, че може да става въпрос само за едно. За това, което президентът Сноу нарича бунт.

Кожена чанта, пълна с храна, и манерка с горещ чай. Чифт подплатени с пухкава кожа ръкавици, които Цина забрави. Три вейки, откъртени от голите дървета, подредени в снега така, че да сочат посоката, в която ще поема. Това оставям за Гейл на обичайното място в първата неделя след Празника на плодородието.

Продължавам нататък през студената, мъглива гора и прокарвам през снега пътеката, която ще е непозната за Гейл, но аз уверено чувствам под краката си. Тя води към езерото. Вече знам, че на старото място за срещи може да ни следят, а днес това ми е абсолютно необходимо, за да мога да разкажа всичко на Гейл. Но дали той изобщо ще дойде? Ако не дойде, няма да имам друг избор, освен да рискувам и да отида у тях посред нощ. Има неща, които той трябва да знае… неща, които трябва да ми помогне да реша…

Веднага щом осъзнах какво виждам на телевизионния екран при кмета Ъндърси, излязох от стаята и бързо тръгнах по коридора. Точно навреме, защото секунди по-късно кметът се качваше по стълбите. Махнах му с ръка.

— Мадж ли търсиш? — попита дружелюбно той.

— Да, искам да й покажа роклята си — казах аз.

— Е, знаеш къде да я намериш. — Точно тогава от кабинета му се разнесе нова поредица от писукащи звуци. Лицето му стана мрачно. — Извини ме — каза той. Влезе в кабинета и затвори плътно вратата.

Постоях в коридора, докато се съвзема. Повтарях си, че трябва да се държа естествено. После намерих Мадж в стаята й. Седеше пред тоалетката и решеше с четка дългата си къдрава руса коса. Носеше същата красива бяла рокля, с която беше облечена в деня на Жътвата. Видя ме в огледалото и се усмихна:

— О, виж колко си страхотна. Направо от модния свят на Капитола.

Пристъпих по-близо. Пръстите ми докоснаха сойката-присмехулка.

— Сега дори и брошката ми е прочута. Благодарение на теб сойките-присмехулки са последният вик на модата в Капитола. Сигурна ли си, че не си я искаш обратно? — попитах.

— Не ставай глупава, тя ти е подарък — каза Мадж. Върза косата си отзад с празнична златиста панделка.

— Откъде я намери, все пак? — попитах.

— Беше на леля ми — каза тя. — Но мисля, че отдавна я имаме в семейството си.

— Странен избор — сойка-присмехулка. Като се имат предвид събитията по време на бунта. Провалът на Капитола със сойките-бъбрици и всичко друго.

Сойките-бъбрици били мутанти, генетично променени мъжки птици, създадени от Капитола като оръжие за шпиониране на бунтовниците в окръзите. Те можели да запомнят и да повтарят дълги пасажи човешка реч, затова ги изпращали в области с бунтовници, за да улавят думите им и да ги съобщават на Капитола. Бунтовниците се досетили за това и ги насочили срещу Капитола, като говорели пред тях само лъжи. Когато това се разкрило, Капитолът се отказал от сойките-бъбрици и ги оставил да измрат. След няколко години те изчезнали, но преди това успели да се съешат с женски присмехулници и така възникнал съвсем нов биологичен вид.

— Но сойките-присмехулки никога не са били оръжие — каза Мадж. — Те са просто пойни птици. Нали така?

— Да, сигурно е така — казах аз. Но това не е вярно. Присмехулникът наистина е просто пойна птица. За разлика от него сойката-присмехулка е създание, което се е появило без намесата на Капитола. Капитолът едва ли е предвиждал, че напълно контролираното от него оръжие — сойката-бъбрица — ще се окаже достатъчно умна, за да оцелее в дивата природа, да предаде генетичния си код и да процъфтява в тази нова форма. Не бяха предвидили волята й за живот.

Сега, докато си пробивам път през снега, виждам как сойките-присмехулки скачат из клоните, чувам ги как подхващат песните на други птици, повтарят ги, а след това ги превръщат в нова мелодия. Както винаги, те ми напомнят за Ру. Сещам се за съня си от последната нощ във влака, в който я следвах, преобразена в сойка-присмехулка. Жалко, че се бях събудила малко по-рано и не можах да разбера къде се опитваше да ме заведе.

Езерото е много далече, няма спор по въпроса. Ако изобщо реши да ме последва, Гейл ще изразходва много енергия, която иначе би използвал за лов. Показателно беше, че го нямаше на вечерята в дома на кмета, макар че останалите от семейството му дойдоха. Хейзъл каза, че си е останал вкъщи, защото е болен, което беше очевидна лъжа. Нямаше го и на Празника на плодородието. Вик ми каза, че е излязъл на лов. Това сигурно беше вярно.