Сюзан Колинс - Възпламеняване

Точно така, почти сме си вкъщи.

Програмата за Окръг 12 включва вечеря в къщата на кмета Ъндърси днес и митинг в чест на победата по време на Празника на плодородието утре. Този празник винаги съвпада с последния ден от Турнето на победата, но обикновено се празнува с вечеря вкъщи или с няколко приятели, ако можете да си го позволите. Тази година честването ще бъде публично събитие и тъй като е организирано от Капитола, всички хора в окръга ще бъдат нахранени.

По-голямата част от подготовката ни ще се проведе в къщата на кмета, тъй като отново трябва да облечем кожените палта за явяването ни на открито. Оставаме на гарата съвсем за малко, колкото да се усмихнем и да помахаме, после ни натъпкват в една кола. Дори няма да видим семействата си чак до вечерята.

Радвам се, че ще бъде в къщата на кмета, а не в Сградата на справедливостта, където се проведе траурната церемония при смъртта на баща ми и където ме отведоха след Жътвата за мъчителното сбогуване с близките ми. Сградата на справедливостта ми навява прекалено тъжни чувства.

Но къщата на кмета Ъндърси ми харесва, особено сега, когато с дъщеря му, Мадж, сме приятелки. В известен смисъл винаги сме били. Приятелството ни се потвърди официално, когато тя дойде да се сбогува с мен, преди да замина за Игрите. Когато ми подари за късмет брошката със сойката-присмехулка. След завръщането си започнахме да прекарваме доста време заедно. Оказва се, че Мадж също има много празни часове за запълване. Отначало се чувствахме малко неловко, защото не знаехме какво да правим. Чувала съм другите момичета на нашите години да си говорят за момчета, за други момичета или за дрехи. Ние с Мадж не обичаме да клюкарстваме, а мен дрехите ме отегчават до сълзи. Но след няколко неуспешни опита в началото разбрах, че много й се иска да отиде в гората, затова я взех със себе си няколко пъти и й показах как да стреля. Тя се опитва да ми преподава пиано, но предпочитам да слушам как тя свири. Понякога си ходим на гости. Мадж харесва нашата къща повече от своята. Нейните родители изглеждат симпатични, но мисля, че не ги вижда особено често. Баща й е зает с управлението на Окръг 12, а майка й получава пристъпи на ужасно главоболие, които я принуждават да лежи по цели дни.

— Може би трябва да я заведете в Капитола — казах по време на един от тези пристъпи. Във въпросния ден не свирехме на пиано, защото дори през два етажа шумът причиняваше болка на майка й. — Обзалагам се, че могат да я излекуват.

— Да. Но можеш да отидеш в Капитола само ако те поканят — каза тъжно Мадж. Дори привилегиите на кмета са ограничени.

Когато стигаме до къщата на кмета, имам време само да прегърна набързо Мадж, а после Ефи ме завлича на третия етаж да ме подготвят. След като ме разкрасяват и ме обличат в дълга до глезените сребриста рокля, имам на разположение още цял час преди вечерята, затова се измъквам и тръгвам да я търся.

Спалнята на Мадж е на втория етаж заедно с няколко стаи за гости и кабинета на баща й. Надниквам в кабинета да поздравя кмета, но той е празен. От телевизора се носи монотонен глас и спирам да погледам — показват кадри от снощното тържество в Капитола. Гледам как двамата с Пийта танцуваме, как се храним и как се целуваме. Сигурно точно в момента това върви по екраните на всяко семейство в Панем. На публиката трябва да й е втръснало до смърт от обречените влюбени от Окръг 12. На мен със сигурност ми втръсна.

Вече излизам от стаята, когато телевизорът издава особен звук. Обръщам се назад и виждам как екранът почернява. После върху него започват да проблясват думите „ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ОТ ОКРЪГ 8“. Инстинктивно разбирам, че това е нещо, което не бива да виждам — нещо, което е предназначено само за кмета. Би трябвало да си тръгна. Бързо. Но вместо това пристъпвам по-близо до телевизора.

Появява се говорителка, която ми е непозната. Това е жена с посивяваща коса и дрезгав, властен глас. Тя предупреждава, че положението се влошава и е обявено трето ниво на тревога. В Окръг 8 се изпращат допълнителни сили, а производството на текстил е напълно преустановено.

После показват главния площад в Окръг 8. Разпознавам го, защото само преди седмица бях там. От покривите още се веят знамена с моето лице. Под тях се разкрива сцена на масови безредици. Площадът е претъпкан с крещящи хора, със скрити зад кърпи и саморъчно направени маски лица, които хвърлят тухли. Горят сгради. Миротворците стрелят в тълпата и убиват безразборно.