Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Да. Следователно моето предложение е, след като мълнията удари по обяд, но преди да удари в полунощ, да опънем жицата от това дърво чак до солената вода, която, разбира се, има висока проводимост. Когато мълнията удари, електричеството ще протече по жицата и ще проникне не само във водата, но също и на пясъчния бряг наоколо, който все още ще е мокър от вълната в десет часа. Всеки, който е в контакт с тези повърхности в този момент, ще бъде убит от електричеството — казва Бийти.

Настъпва продължителна пауза, докато всички размишляваме върху плана на Бийти. На мен ми се струва доста фантастичен, дори невъзможен. Но защо? Залагала съм хиляди примки. Пак става дума за примка, но по-голяма и с по-научен елемент? Възможно ли е да успее? Как можем дори да се съмняваме в това, ние, трибутите, обучени единствено да събираме риба, дървен материал и въглища? Какво знаем ние за обуздаването на небесната енергия?

Пийта търси слабо място:

— Дали тази жица ще издържи на толкова силна енергия, Бийти? Изглежда много крехка, струва ми се, че ще изгори.

— О, тя ще изгори. Но едва след като токът премине през нея. Всъщност ще изиграе ролята на бушон. Но чак след като токът мине по нея — казва Бийти.

— Откъде знаеш? — пита Джоана, която явно изпитва съмнения.

— Знам, защото е мое изобретение — казва Бийти, сякаш е малко изненадан. — Това всъщност не е обикновена жица. Нито мълнията е истинска мълния, нито дървото — истинско дърво. Джоана, ти познаваш дърветата по-добре от всички нас. Досега това дърво щеше да е унищожено, нали така?

— Да — отговаря тя мрачно.

— Не се тревожете за жицата — тя ще направи точно това, което ви казвам — уверява ни Бийти.

— А ние къде ще бъдем в това време? — пита Финик.

— Достатъчно далече в джунглата, за да сме в безопасност — отговаря Бийти.

— Тогава професионалистите също ще са в безопасност, освен ако не са близо до водата — отбелязвам аз.

— Точно така — казва Бийти.

— Но всички миди и раци ще се изпекат — казва Пийта.

— Не просто ще се изпекат — казва Бийти. — Най-вероятно ще унищожим завинаги това място като източник на храна. Но ти откри други годни за ядене неща в джунглата, нали, Катнис?

— Да. Плъхове и ядки — казвам аз. — И имаме спонсори.

— Добре. Едва ли ще е проблем — казва Бийти. — Но тъй като сме съюзници и са нужни усилията на всички ни, решението дали да опитаме да го направим, или не, зависи от вас четиримата.

Наистина приличаме на ученици. Напълно неспособни да оборим теорията му с други доводи, освен най-елементарни тревоги. Повечето от които нямат нищо общо с неговия план. Поглеждам обърканите лица на останалите.

— Защо не? — казвам аз. — Ако планът се провали, нищо лошо не е станало. Ако успее, има доста добър шанс да ги убием. А дори и да се провали и да убием само морските животни, Брут и Енобария също ги губят като източник на храна.

— Предлагам да опитаме — казва Пийта. — Катнис е права.

Финик поглежда Джоана и повдига вежди. Няма да се съгласи без нея.

— Хубаво — казва тя накрая. — Във всеки случай е по-добре, отколкото да ги преследваме в джунглата. А и се съмнявам, че ще се досетят за плана ни, тъй като самите ние едва го разбираме.

Бийти иска да огледа дървото на мълнията, преди да свърже жицата към него. Ако се съди по слънцето, сега е около девет сутринта. Във всеки случай скоро трябва да напуснем нашия плаж. Разваляме лагера, стигаме по брега до участъка на мълнията и се насочваме навътре в джунглата. Бийти все още няма сили да се изкачи сам по склона, затова Финик и Пийта се редуват да го носят. Оставям Джоана да води, защото пътят до дървото следва почти права линия и преценявам, че не може да ни отведе в погрешна посока. Освен това, мога да нанеса малко повече поражения със стрели, отколкото тя — с две брадви, затова е най-добре именно аз да вървя отзад.

Въздухът е тежък и се носи мирис на плесен. Измъчва ни още от самото начало. Ще ми се Хеймич да престане да ни праща хляб от Окръг 3 и да ни намери нещо от Окръг 4, защото през последните два дена от мен буквално се лее пот. Въпреки че ядох риба, копнея за сол. Едно парче лед също няма да е лоша идея. Или глътка студена вода. Благодарна съм за онова, което тече от дърветата, но то е със същата температура като морската вода и въздуха, като другите трибути и мен. Все едно, че живеем в тенджера.

Когато наближаваме дървото, Финик предлага аз да водя.

— Катнис може да чува силовото поле — обяснява той на Бийти и Джоана.