Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Искам да отида с тях, за да ги пазя — бързо казва Пийта. Знам, че след историята с перлата не иска да ме изпусне от поглед.

— Много си бавен. А и ми трябваш тук. Катнис ще се пази — казва Бийти. — Няма време да спорим. Съжалявам. Ако искаме момичетата да се върнат живи и здрави, трябва да тръгнат сега. — Той подава макарата на Джоана.

И на мен този план не ми харесва особено. Мога ли да защитавам Пийта от разстояние? Но Бийти е прав. С този крак Пийта е много бавен и няма да слезе по склона навреме. Двете с Джоана сме най-бързите и се придвижваме най-уверено в джунглата. Не се сещам за друга възможност. Като се изключи Пийта, единственият, на когото имам доверие, е Бийти.

— Няма страшно — казвам на Пийта. — Оставяме макарата долу и веднага се връщаме.

— Но не в участъка на мълнията — напомня ми Бийти. — Тръгнете към дървото в сектора между един и два часа. Ако видите, че нямате време, придвижете се към следващия сектор. Но в никакъв случай не се връщайте на брега, преди да преценя пораженията.

Обгръщам с ръце лицето на Пийта:

— Не се тревожи. Ще се видим в полунощ. — Целувам го и преди да успее да възрази още нещо, го пускам и се обръщам към Джоана: — Готова ли си?

— Защо не? — казва Джоана, като свива рамене. И на нея не й е приятно да сме в един отбор. Но сега всички сме хванати в капана на Бийти. — Ти пази, аз ще размотавам. После ще се сменим.

Без повече обсъждане тръгваме надолу по склона. Всъщност почти не разговаряме. Действаме в доста добър синхрон — едната размотава макарата, другата пази. Изминали сме половината разстояние, когато чуваме как щракането се усилва — това означава, че минава единайсет.

— По-добре да побързаме — казва Джоана. — Искам да се отдалечим достатъчно от водата, преди да удари мълнията. За всеки случай — ако Волтс е сбъркал с изчисленията.

— Дай ми макарата за малко — казвам аз. Да размотаваш жицата е по-трудно, отколкото да пазиш, а и тя го прави вече от доста дълго.

— Заповядай — казва Джоана и ми подава макарата.

Все още и двете държим металния цилиндър, когато усещаме лека вибрация. Изведнъж тънката златна жица, която виси отгоре, се връща и се увива около китките ни. После отрязаният край пропълзява като змия в краката ни.

Трябва ни само секунда, за да схванем този бърз обрат на събитията. Двете се споглеждаме, но не е нужно да го казваме на глас. Някой, не много далече зад нас, е прерязал жицата. И ще ни връхлети всеки момент.

Освобождавам ръката си от жицата и вече съм издърпала една стрела, когато металният цилиндър се стоварва странично върху главата ми. Следващото, за което си давам сметка, е, че лежа по гръб в лианите, с ужасна болка в лявото слепоочие. Нещо не е наред с очите ми. Виждам всичко размазано и нещата ту се появяват на фокус, ту изчезват, докато се напрягам да събера двете луни, носещи се по небето, в една. Не мога да дишам и осъзнавам, че Джоана е седнала на гърдите ми и с колене притиска раменете ми към земята.

Усещам пробождане в горната част на лявата си ръка. Мъча се да се освободя, но нямам сили. Джоана забива нещо — сигурно острието на ножа си — в плътта ми и го завърта. Усещам ужасна болка и разкъсване — по китката ми потича нещо топло и се събира в дланта ми. Тя рязко натиска ръката ми и половината ми лице се покрива със собствената ми кръв.

— Лягай долу! — изсъсква тя. Тежестта й се вдига от тялото ми и оставам сама.

Лягай долу? , чудя се аз. Какво? Какво става? Затварям очи, за да не виждам необяснимата сцена, докато се опитвам да проумея ситуацията.

В главата ми се върти само картината, в която Джоана блъска Уайърс на брега. Лягай долу? Но тя не нападна Уайърс. Не и по този начин. Все едно — аз не съм Уайърс. Не съм Нътс. Думите й продължават да отекват в ума ми: Лягай долу!

Приближаващи стъпки. Двама са. Стъпват тежко, не се крият.

Гласът на Брут:

— Можеш да я считаш за мъртва! Хайде, Енобария! — Стъпките се отдалечават в нощта.

Мъртва ли съм? Ту идвам в съзнание, ту се унасям отново, докато търся отговор. Наистина ли ме считат за мъртва? Не съм в позиция да оспорвам това. Всъщност рационалното мислене е истинско усилие. Поне това знам. Джоана ме нападна. Стовари онзи цилиндър върху главата ми. Сряза ръката ми и вероятно нанесе непоправими увреждания на вените и артериите ми. После, преди да има време да ме довърши, се появиха Брут и Енобария.

Съюзът приключи. Финик и Джоана сигурно са се споразумели да ни нападнат тази вечер. Права бях, че трябваше да тръгнем сутринта. Не знам на чия страна е Бийти, но и той, като мен, е лесна плячка.