Сюзан Колинс - Възпламеняване

Тичам нагоре, като използвам развитата жица вляво от мен за ориентир, но много внимавам да не я докосвам. Щом насекомите утихват и първата светкавица всеки момент ще удари дървото, цялото електричество ще потече надолу по жицата и който я докосне, ще умре.

Дървото изплува пред погледа ми — стволът му е окичен със златни гирлянди. Забавям ход и се мъча да се прикрия, но имам късмет, че изобщо мога да се задържа на краката си. Оглеждам се за някаква следа от останалите. Никой. Тук няма никой.

— Пийта? — викам го тихо. — Пийта?

Отговаря ми тих стон, обръщам се рязко и виждам, че малко по-нагоре някой лежи на земята.

— Бийти! — възкликвам аз, приближавам се и се навеждам към него. Стенанието трябва да е било неволно. Той не е в съзнание, но не виждам рана, освен дълга тясна резка под сгъвката на лакътя му. Откъсвам шепа мъх, несръчно превързвам раната и се опитвам да го събудя.

— Бийти! Бийти, какво става! Кой те рани? Бийти! — Разтърсвам го така, както никога не бива да се разтърсва ранен човек, но не знам какво друго да направя. Той простенва отново и вдига ръка, за да ме отблъсне.

Тогава забелязвам, че държи нож — мисля, че е ножът на Пийта — който е хлабаво омотан в жица. Изправям се озадачена и повдигам жицата — виждам, че другият край е прикрепен към дървото. Спомням си, че преди да почне да омотава дървото, Бийти закачи друго, много по-късо парче жица за един клон и остави другия му край на земята. Тогава си помислих, че има някакво значение за електричеството и я оставя така сигурно за да я използва по някакъв начин по-късно. Но явно не му е останало време за нея, защото на земята има поне двайсет-двайсет и пет метра жица.

Взирам се нагоре с присвити очи и осъзнавам, че сме само на няколко крачки от силовото поле. Ето го издайническият квадрат, високо горе вдясно, точно там, където беше тази сутрин. Какво е направил Бийти? Дали не се е опитал да забие ножа в силовото поле, както по-рано неволно направи Пийта? И за какво е тази жица? Дали това не е резервният му план? Дали не се е канил да изпрати енергията от мълнията в силовото поле, ако основният план се провали? И какво би постигнал така? Нищо? Много? Да ни изпържи всичките? Силовото поле също представлява главно енергия. Онова в Тренировъчния център беше невидимо. Това отразява джунглата като огледало. Но го видях как потрепва, когато ножът на Пийта се удари в него и когато го обстрелвах със стрелите си. Истинският свят се намира точно зад него.

Ушите ми вече не звънтят. Значи в крайна сметка са били насекомите. Вече съм сигурна, защото те бързо замират и не чувам нищо друго, освен звуците на джунглата. Бийти е безполезен. Не мога да го събудя. Не мога да го спася. Не знам какво се е опитвал да направи с ножа и жицата, а и той не е в състояние да ми обясни. Превръзката от мъх на ръката ми е мокра и няма смисъл да се залъгвам. Вие ми се свят и след минути ще припадна. Трябва да се отдалеча от това дърво и…

— Катнис! — чувам гласа му някъде отдалече. Но какво прави? Досега Пийта трябва да е разбрал, че всички ни преследват. — Катнис!

Не мога да го защитя. Не мога да се движа бързо или да стигна далече и никак не съм уверена в способността си да стрелям. Правя единственото, което мога, за да отвлека вниманието на нападателите от него и да го привлека към себе си.

— Пийта! — крещя аз. — Пийта! Тук съм! Пийта! — Да, ще ги привлека тук, всички, които са близо до мен, ще ги накарам да се откажат от Пийта и да се приближат към мен и дървото, върху което след малко ще падне светкавицата — то скоро ще се превърне в оръжие. — Тук съм! Тук съм! — Той няма да успее. Не и с този крак в тъмното. Никога няма да стигне навреме. — Пийта!

Виковете ми са подействали. Чувам ги как идват. Двама са. Пробиват си път през джунглата. Коленете ми започват да се подгъват и сядам до Бийти. Вдигам лъка и стрелата, готова да стрелям. Дали ако успея да ги убия, Пийта ще се справи с останалите?

Енобария и Финик стигат до дървото, където ще удари светкавицата. Не ме виждат, защото са с гръб към мен, а и кожата ми е намазана с мехлем. Прицелвам се във врата на Енобария. Ако имам късмет, когато я убия, Финик ще се скрие зад дървото, точно когато удари светкавицата. А това ще стане всеки миг. Насекомите вече са почти притихнали. Мога да ги убия и двамата.

Още един оръдеен гръм.

— Катнис! — Това е гласът на Пийта, но този път не отговарям. Бийти още диша слабо до мен. Двамата с него скоро ще умрем. Финик и Енобария ще умрат. Пийта е жив. Прозвучаха два оръдейни гърмежа. Брут, Джоана, Чаф. Двама от тях са вече мъртви. Така на Пийта ще му остане да убие само един трибут. И това е възможно най-доброто, което мога да направя. Един враг.