Сюзан Колинс - Възпламеняване

Докато Пийта плува, аз правя откритие. Коричките от раните се белят. Разтривам внимателно ръката си с шепа пясък, свалям остатъка от люспите и отдолу се показва чисто нова кожа. Прекъсвам упражненията на Пийта, за да му покажа как да се отърве от сърбящите корички и докато се търкаме с пясък, повдигам въпроса за бягството ни.

— Виж, останахме само осем. Според мен е време да изчезваме — шепна аз, въпреки че едва ли някой ще ме чуе.

Пийта кимва и виждам, че обмисля предложението ми. И преценява шансовете ни.

— Ето какво ще направим — казва той. — Ще останем тук, докато Брут и Енобария загинат. Струва ми се, че в момента Бийти се опитва да измисли някакъв капан за тях. Обещавам, че после ще си тръгнем.

Не съм напълно убедена. Но ако си тръгнем сега, ще ни преследват две групи. Може би три, защото кой знае какво е намислил Чаф? Освен това трябва да се справяме и с часовника. А трябва да помислим и за Бийти. Джоана го доведе само заради мен, и ако си тръгнем, със сигурност ще го убие. После си спомням. Не мога да спася и Бийти. Може да има само един победител и това трябва да е Пийта. Трябва да приема това. Всички решения трябва да свързани с неговото оцеляване.

— Добре. Ще останем, докато професионалистите загинат. Но след това — край. — Обръщам се и махвам на Финик. — Хей, Финик, ела във водата! Измислихме как да те направим отново красив!

Тримата почистваме всички корички от телата си, като си помагаме взаимно за гърбовете, и излизаме розови като небето. Пак се мажем с мехлема, защото кожата изглежда много нежна и ще изгори на слънцето, а и това ще е добра маскировка в джунглата.

Бийти ни вика и се оказва, че през всичките тези часове, в които се е занимавал с жицата, наистина е измислил план.

— Мисля, всички ще се съгласим, че следващата ни работа е да убием Брут и Енобария — казва той меко. — Съмнявам се, че пак ще ни нападнат открито, сега, когато имаме такова числено превъзходство над тях. Предполагам, че бихме могли да ги проследим и открием, но това е опасна и изтощителна работа.

— Мислиш ли, че са разбрали за часовника? — питам аз.

— Ако не са, ще го разберат съвсем скоро. Може би не толкова точно като нас. Но сигурно вече знаят, че поне някои от зоните са програмирани за атаки и че се повтарят в циклична последователност. А и едва ли са пропуснали факта, че последната ни битка беше прекъсната чрез намеса на гейм-мейкърите. Ние знаем, че това беше опит да ни объркат, но те сигурно се питат защо са го направили и оттук може да се досетят, че арената е часовник — казва Бийти. — Затова мисля, че най-сигурният ни начин за действие ще бъде самите ние да заложим капан.

— Чакайте, нека да събудя Джоана — казва Финик. — Ще побеснее, като разбере, че е пропуснала нещо толкова важно.

— Тя и без това си е бясна — промърморвам аз, но не го спирам, защото и аз бих се ядосала, ако в този момент другите ме изключат от плана си.

Тя идва при нас и Бийти ни кара да се отдръпнем малко назад, за да освободим място на пясъка. Бързо начертава кръг и го разделя на дванайсет отрязъка. Това е арената, но изобразена не с точните щрихи на Пийта, а нахвърляна най-общо от човек, чийто ум е зает с други, далеч по-сложни неща.

— Ако сте на мястото на Брут и Енобария и знаете всичко това за джунглата, къде щяхте да се чувствате в най-голяма безопасност? — пита Бийти. В гласа му няма и намек за снизходителност, но все пак ми прилича на учител, който подготвя децата да възприемат по-лесно урока. Може би се дължи на разликата във възрастта, а може би на факта, че Бийти вероятно е милион пъти по-умен от нас, останалите.

— Там, където сме сега. На брега — казва Пийта. — Това е най-безопасното място.

— Тогава защо те не са на брега? — пита Бийти.

— Защото ние сме тук — казва Джоана нетърпеливо.

— Точно така. Ние сме тук, настанили сме се на брега. Къде другаде бихте отишли? — пита Бийти.

Джунглата е смъртоносна, брегът е зает , мисля си аз.

— Щях да се скрия точно в края на джунглата. За да мога да избягам в случай на атака. И за да мога да шпионирам.

— А също и за да ядеш — казва Финик. — Джунглата е пълна с непознати същества и растения. Но ако ни наблюдават, ще се сетят, че морската храна е безопасна.

Бийти ни се усмихва, сякаш сме надминали очакванията му.

— Да, добре. Наистина разбирате. Ето какво предлагам: да атакуваме точката на дванайсет часа. Какво се случва точно по обяд и в полунощ?

— Мълнията удря дървото — казвам аз.