Сюзан Колинс - Възпламеняване

Пак си представям как убивам президента.

Въпреки раздразнението си от Уайърс, Джоана е толкова щастлива, колкото не съм я виждала досега на арената. Докато допълвам запаса си от стрели, тя рови из купчината и накрая се сдобива с две смъртоносно изглеждащи брадви. Този избор ми се струва странен, докато не я виждам как мята едната с такава сила, че тя се забива в омекналото от слънцето злато на Рога на изобилието. Разбира се. Джоана Мейсън. Окръг 7. Дървен материал. Обзалагам се, че мята брадви, откакто е проходила. Също като Финик с неговия тризъбец. Или Бийти с неговата жица. Ру с познанията си за растенията. Осъзнавам, че това е просто поредното неблагоприятно обстоятелство, с което трибутите от Окръг 12 се сблъскват през годините. Слизаме в мините едва когато станем на осемнайсет. А повечето трибути отрано научават нещо за поминъка на своя окръг. Някои неща, които се вършат в една мина, могат да ти бъдат полезни в Игрите. Да си служиш с кирка. Да взривяваш разни неща. Получаваш предимство. Както ловните ми умения ми дадоха предимство. Но ние научаваме тези неща твърде късно.

Докато се занимавам с оръжията, Пийта е приклекнал на земята и рисува нещо с връхчето на ножа си върху голямо, гладко листо, което е донесъл от джунглата. Поглеждам над рамото му и виждам, че прави карта на арената. В центъра е Рогът на изобилието, върху пясъчния кръг с дванайсетте ивици, които излизат от него. Прилича на баница, разрязана на дванайсет еднакви парчета. Има още един кръг, който представлява водната линия, и друг, малко по-голям, който показва края на джунглата.

— Погледни как е разположен Рогът на изобилието.

Оглеждам Рога и разбирам какво има предвид.

— Опашката сочи дванайсет часа.

— Правилно, значи това е горната част на нашия часовник — казва Пийта и бързо надрасква числата от едно до дванайсет около циферблата на часовника. — От дванайсет до един е зоната на светкавиците. — Той пише светкавица с дребни букви в съответния отрязък, после се движи по посока на часовниковата стрелка, като добавя кръв , мъгла и маймуни в следващите отрязъци.

— А от десет до единайсет е вълната — казвам аз и той я добавя. В този момент към нас се присъединяват Финик и Джоана, въоръжени до зъби с тризъбци, брадви и ножове.

— Забелязахте ли нещо необичайно в другите сектори? — питам Джоана и Бийти. Но те са видели само много кръв. — Предполагам, че там може да има всичко.

— Ще отбележа секторите, за които знаем, че оръжието на гейм-мейкърите ни следва покрай джунглата, за да стоим далече от тях — казва Пийта, като начертава диагонални линии върху точките с мъглата и вълната. После се изправя. — Е, сега поне знаем много повече, отколкото знаехме тази сутрин.

Всички кимаме в знак на съгласие и точно тогава я забелязвам. Тишината. Нашето канарче е спряло да пее.

Не чакам. Слагам стрела в лъка, като в същото време се обръщам и виждам как мокрият до кости Глос пуска Уайърс да се смъкне на земята, с гърло, прерязано открай докрай, така че прилича на яркочервена усмивка. Върхът на стрелата ми изчезва в дясното му слепоочие — трябва ми само секунда, за да заредя нова, но в това време Джоана вече е забила острието на брадвата си дълбоко в гърдите на Кашмир. Финик отблъсква копието, което Брут хвърля към Пийта, а ножът на Енобария го улучва в бедрото. Ако не беше Рогът на изобилието, зад който да се скрият, и двамата трибути от Окръг 2 щяха да са мъртви. Хвърлям се след тях. Бум! Бум! Бум! Оръдието потвърждава, че няма начин да помогна на Уайърс, няма нужда да довършвам Глос или Кашмир. Заобикаляме Рога на изобилието и се впускаме след Брут и Енобария, които тичат по пясъчната ивица към джунглата.

Изведнъж земята се разтърсва под краката ми и ме отхвърля на пясъка. Кръгът от земя, върху който се намира Рогът на изобилието, започва да се върти бързо, много бързо, и виждам как джунглата преминава покрай мен в размазано петно. Усещам как центробежната сила ме тласка към водата и забивам ръце и крака в пясъка, като се мъча да намеря някаква опора върху нестабилния терен. Заради летящия пясък и замайването се налага да стисна здраво очи. Не мога да направя абсолютно нищо, освен да се държа, докато пак така внезапно спираме.

Кашлям, повдига ми се, бавно сядам и виждам, че спътниците ми са в същото състояние. Финик, Джоана и Пийта са успели да се задържат. Центробежната сила е запратила трите мъртви тела в морската вода.

Цялото нещо от момента, в който осъзнах, че не чувам песента на Уайърс до сега, едва ли е отнело повече от една-две минути. Дишаме тежко и се мъчим да изплюем пясъка от устата си.