Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Спечелил е Игрите, в които е участвал, с жица. Като е измислил електрически капан — казва Пийта. — За него това е най-доброто оръжие.

Има нещо странно във факта, че Джоана не се е сетила за това. Нещо, което не ми звучи правдоподобно. Има нещо подозрително.

— Ти трябваше да се сетиш — казвам аз. — След като ти му измисли прякора Волтс и така нататък.

Джоана опасно присвива очи към мен.

— Да, беше наистина глупаво от моя страна, нали? — казва тя. — Сигурно съм се разсеяла от усилията да спася приятелчетата ти. Докато ти… я да си спомня какво правеше ти? Причини смъртта на Магс?

Пръстите ми се стягат върху дръжката на ножа.

— Хайде, давай. Опитай. Не ми пука дали си бременна, ще ти прегриза гърлото — казва Джоана.

Знам, че не мога да я убия точно сега. Но е само въпрос на време преди двете с Джоана да се сблъскаме смъртоносно. Преди едната от нас да убие другата.

— Може би е по-добре всички да внимаваме къде стъпваме — казва Финик, като ме стрелва с поглед. Той взема макарата и я слага на гърдите на Бийти. — Ето я твоята жица, Волтс. Внимавай къде ще я включиш.

Пийта вдига Бийти, който вече не се съпротивлява:

— Накъде?

— Иска ми се да отидем до Рога на изобилието и да наблюдаваме оттам. За да сме сигурни, че сме прави за часовника — казва Финик. Този план изглежда толкова добър, колкото и всеки друг. А и нямам нищо против да прегледам отново оръжията. Сега сме шестима. Дори ако изключим Бийти и Уайърс, разполагаме с четирима добри бойци. Толкова е различно от положението, в което бях миналата година на този етап, когато правех всичко сама. Да, страхотно е да имаш съюзници, стига да се пребориш с мисълта, че ще трябва да ги убиеш.

Бийти и Уайърс вероятно сами ще намерят начин да умрат. Ако се наложи да бягаме от нещо, колко далече ще стигнат? Честно казано, лесно бих могла да убия Джоана, ако се наложи да защитя Пийта. Или може би просто за да й затворя устата. Това, което наистина ми е нужно, е някой да убие Финик вместо мен, тъй като едва ли ще мога да го извърша лично. Не и след всичко, което направи за Пийта. Дали не мога да го подтикна да се сблъска с професионалните трибути? Знам, че е жестоко от моя страна. Но какъв друг избор имам? Сега, когато знаем за часовника, той вероятно няма да умре в джунглата, така че някой ще трябва да го убие в битка.

Тъй като тази мисъл е толкова отблъскваща, умът ми трескаво се мъчи да смени темата. Но единственото, което може да ме разсее от положението ми в момента, е да си фантазирам как убивам президента Сноу. Не особено красиви блянове за едно седемнайсетгодишно момиче, но затова пък много приятни.

Вървим по най-близката пясъчна ивица и се приближаваме предпазливо към Рога на изобилието, в случай че професионалистите се крият там. Едва ли е така, защото сме на брега от часове и няма признаци на живот. Тук няма никой, както и очаквах. Останали са само големият златен рог и разхвърляната купчина оръжия.

Когато Пийта полага Бийти в малкото сянка, която Рогът на изобилието предоставя, той вика Уайърс. Тя прикляка до него и той слага навитата жица в ръцете й.

— Ще я почистиш ли? — моли я той.

Уайърс кимва и изтичва до ръба на водата, където потапя макарата във водата. Започва тихо да напява някаква странна песничка за мишка, която тича по часовник. Детска песничка, но изглежда й достави удоволствие.

— О, само не тази песен — казва Джоана, като прави гримаса. — Това продължи с часове, преди да започне да тиктака.

Внезапно Уайърс застава много изправена и посочва към джунглата.

— Два — казва тя.

Проследявам пръста й до мястото, където мъглата току-що е започнала да се разстила по брега.

— Да, погледнете, Уайърс е права. Два часът е и мъглата започна.

— Като по часовник — казва Пийта. — Беше много умно от твоя страна да се сетиш за това, Уайърс.

Уайърс се усмихва и отново започва да пее и да мие макарата.

— О, тя не е само умна — казва Бийти. — Тя има интуиция. — Всички се обръщаме да погледнем Бийти, който, изглежда, се връща към живота. — Тя умее да усеща тези неща преди всички останали. Като канарче в някоя от вашите въглищни мини.

— Какво е това? — пита ме Финик.

— Това е птица, която спускаме в мините, за да ни предупреди дали въздухът е отровен — казвам.

— Какво прави, умира ли? — пита Джоана.

— Първо спира да пее. Това е моментът, в който трябва да излезеш. Но ако въздухът е много отровен, канарчето умира, да. Заедно с теб. — Не искам да говоря за умиращи пойни птици. Те извикват спомени за смъртта на баща ми, за смъртта на Ру, за смъртта на Мейзилий Донър и как майка ми е наследила пойната й птичка. О, страхотно, а сега се сещам и за Гейл, дълбоко долу в онази ужасна мина, докато над главата му е надвиснала заплахата на президента Сноу. Толкова лесно е да го направят така, че да изглежда като злополука там долу. Едно замлъкнало канарче, една искра и нищо повече.