Сюзан Колинс - Възпламеняване

Гръмва оръдие. Виждаме как ховъркрафтът се появява над мястото, откъдето тръгна вълната, и измъква едно тяло от дърветата. Дванайсет , казвам си аз.

Огромната вълна е изчезнала и водата бавно се успокоява. Пак подреждаме нещата си на мокрия пясък и се готвим да седнем, когато ги виждам. Три фигури, на около две ивици суша от нас, които излизат с препъване на брега.

— Ето там! — казвам тихо и соча с кимване. Пийта и Финик проследяват погледа ми. Сякаш вече сме се наговорили, всички изчезваме обратно в сенките на джунглата.

Тримата са в лоша форма — вижда се веднага. Единият почти влачи другия, а третият се върти в кръг като побъркан. Телата им са керемиденочервени, сякаш някой ги е потопил в боя и ги е оставил да изсъхнат.

— Кои са тези? — казва Пийта. — Или какво са? Мутанти?

Издърпвам една стрела и се подготвям за нападение. Но единственото, което се случва, е, че онзи, когото влачат, рухва на брега. Другият, който го влачеше, почва да тропа ядосано с крак и явно в пристъп на гняв се обръща и поваля на земята човека, който обикаля като побъркан.

Лицето на Финик грейва.

— Джоана! — провиква се той и се затичва към червените същества.

— Финик! — чувам гласа на Джоана.

Споглеждаме се с Пийта.

— Сега какво? — питам.

— Няма как да изоставим Финик — казва той.

— Сигурно си прав. Хайде тогава — казвам сърдито, защото дори да имах списък със съюзници, Джоана Мейсън определено нямаше да е в него. Двамата се насочваме към мястото, където Финик и Джоана в този момент се срещат. Когато се приближаваме, виждам спътниците й, и ме обзема объркване. Човекът, който лежи по гръб, е Бийти, а до него е Уайърс, която отново е успяла да се изправи на крака и продължава да обикаля в кръг.

— С нея са Уайърс и Бийти.

— Нътс и Волтс? — казва Пийта, също толкова озадачен.

Как ли е станало така?

Когато стигаме до тях, Джоана сочи към джунглата и разказва много бързо на Финик.

— Помислихме, че е дъжд, нали разбираш, заради светкавиците, а и всички бяхме много жадни. Но когато заваля, се оказа, че е кръв. Гъста, гореща кръв. Не може да виждаш, не може да говориш, без да ти влезе в устата. Лутахме се насам-натам и се мъчехме да се измъкнем. И точно тогава Блайт попадна на силовото поле.

— Съжалявам, Джоана — казва Финик. Трябва ми един миг да се сетя кой е Блайт. Трябва да е мъжът от Окръг 7, окръга на Джоана, но почти не си спомням да съм го виждала. Като се замисля сега, май не се е появявал дори и на тренировките.

— Е, той не беше кой знае какво, но все пак бяхме от един окръг — отговаря тя. — И ме остави сама с тези двамата. — Тя побутва с обувката си Бийти, който е почти в безсъзнание. — Намушкаха го с нож в гърба при Рога на изобилието. А тя…

Всички поглеждаме към Уайърс, която обикаля в кръг, покрита със засъхнала кръв, и мърмори:

— Тик-так. Тик-так.

— Да, знаем. Тик-так. Нътс е изпаднала в шок — казва Джоана. Гласът й изглежда привлича Уайърс и тя се устремява към Джоана, която грубо я блъсва към брега. — Хайде лягай долу.

— Не я закачай — обаждам се аз.

Джоана присвива кафявите си очи и ме поглежда с омраза.

— Да не я закачам ли? — изсъсква тя. Пристъпва напред, преди да успея да реагирам, и ми удря толкова силен шамар, че виждам звезди. — Кой, мислиш, ги измъкна от проклетата джунгла заради теб? Ти… — Финик мята през рамо гърчещото й се тяло, отнася я във водата и я потапя няколко пъти, докато тя ми крещи безброй ужасно обидни неща. Но аз не стрелям. Защото е с Финик, и защото твърди, че ги е довела заради мен.

— Какво иска да каже? Как така ги е довела заради мен? — обръщам се аз към Пийта.

— Не знам. Нали отначало ги искаше за съюзници — напомня ми той.

— Да, исках ги. Отначало. — Но това не отговаря на нито един въпрос. Поглеждам надолу към неподвижното тяло на Бийти. — Но няма да ги имам за дълго, ако не направим нещо.

Пийта вдига Бийти на ръце, а аз хващам Уайърс за ръката и се връщаме в малкия си лагер на брега. Слагам Уайърс да седне на плиткото, за да се поизмие, но тя продължава да седи със сключени пред гърдите ръце и от време на време промърморва: „Тик-так“. Разкопчавам колана на Бийти и намирам тежък метален цилиндър, завързан към него с лиани. Не знам за какво служи, но щом е сметнал, че си струва да го мъкне, няма да съм аз тази, която ще го изхвърли. Оставям го на пясъка. Дрехите на Бийти са залепнали към тялото му от кръвта, затова Пийта го придържа във водата, а аз го събличам. Отнема ни доста време да свалим гащеризона, а после виждаме, че и бельото му е напоено с кръв. Не ни остава нищо друго освен да го съблечем гол, за да го почистим, но трябва да кажа, че това вече не ми прави особено впечатление. Тази година върху кухненската ни маса имаше толкова много голи мъже, че след известно време някак свикваш с това.