Сюзан Колинс - Възпламеняване

— Тик-так — казва Уайърс, като за миг идва в съзнание и после пак се унася.

Дванайсет удара снощи. Точно в полунощ. После светкавици. Сега слънцето е над нас. Точно на обяд. И пак светкавици.

Бавно се изправям и оглеждам арената. Там са светкавиците. В следващия отрязък вали кървавият дъжд, който е застигнал Джоана, Уайърс и Бийти. Ние сигурно сме били в съседния трети участък, когато попаднахме в мъглата. А веднага щом я изсмукаха, в четвъртия отрязък започнаха да се събират маймуните. Тик-так. Рязко обръщам глава на другата страна. Преди два часа, около десет, вълната се стовари от втория участък, вляво от мястото, където сега проблясват светкавиците. На обяд. В полунощ. На обяд. В полунощ.

— Тик-так — прошепва Уайърс в съня си. Когато светкавиците спират и точно вдясно от тях започва да вали кървав дъжд, думите й внезапно придобиват смисъл.

— О-о… — казвам си аз. — Тик-так. — Обхождам с поглед пълния кръг на арената и виждам, че тя е права. — Тик-так. Това е часовник.

Часовник. Почти мога да видя стрелките, които тиктакат по разделения на дванайсет сектора циферблат на арената. Всеки час носи нов ужас, ново оръжие, измислено от някой гейм-мейкър, и прекратява предишния. Светкавици, кървав дъжд, мъгла, маймуни — това са първите четири часа на часовника. А в десет — вълната. Не знам какво става в другите седем, но знам, че Уайърс е права.

В момента вали кървавият дъжд и сме на брега под отрязъка с маймуните, малко прекалено близо до мъглата, за да съм доволна. Дали различните атаки се ограничават до пределите на джунглата? Не непременно. С вълната не беше така. Ако мъглата пак тръгне от джунглата или маймуните се върнат…

— Ставайте — нареждам аз, като разтърсвам Пийта, Финик и Джоана, за да се събудят. — Ставайте — трябва да се размърдаме. — Все пак има достатъчно време да им обясня теорията за часовника. За тиктакането на Уайърс и как движението на невидимите стрелки задейства смъртоносна сила във всеки отрязък.

Струва ми се, че успявам да убедя всички, които са в съзнание, с изключение на Джоана — тя има естествена склонност да не харесва нищо, което предлагам. Но дори тя се съгласява, че е по-добре да вземем мерки, отколкото после да съжаляваме.

Докато останалите събират малкото ни вещи и обличат Бийти отново в гащеризона му, аз побутвам Уайърс. Тя се събужда с едно паникьосано „тик-так“.

— Да, тик-так, арената е часовник. Това е часовник, Уайърс, ти беше права — казвам й аз. — Беше права.

На лицето й се изписва облекчение — сигурно защото някой най-после е разбрал онова, което тя вероятно е знаела още от първия звън на камбаните.

— Полунощ.

— Започва в полунощ — потвърждавам аз.

Някакъв спомен се мъчи да изплува в ума ми. Виждам часовник. Ръчен часовник, отпуснат в дланта на Плутарх Хевънсбий. Започва в полунощ , каза Плутарх. А после моята сойка-присмехулка просветна за малко и изчезна. Сещам се за това и си мисля, че той ми е подсказвал нещо за арената. Но защо би го сторил? В онзи момент не знаех, че пак ще бъда трибут. Може би е смятал, че това ще ми помогне в ролята ми на ментор. Или може би планът е бил такъв през цялото време.

Уайърс кимва към кървавия дъжд.

— Един и трийсет — казва тя.

— Точно така. Един и трийсет. А в два ето там започва ужасна отровна мъгла — казвам, като соча към близката джунгла. — Затова сега трябва да се преместим някъде на безопасно място. — Тя се усмихва и послушно се изправя. — Жадна ли си? — Подавам й плетената купа и тя изпива почти литър. Финик й дава последното парче хляб и тя започва да го дъвче. След като е преодоляла неспособността да общува, тя отново се съживява.

Проверявам оръжията си. Завързвам канелката и тубичката с лекарството в парашута и го закрепвам на колана си с лиана.

Бийти още е доста замаян, но когато Пийта се опитва да го повдигне, той се съпротивлява.

— Жица — казва той.

— Ето я там — казва му Пийта. — Уайърс е добре. И тя ще дойде.

Но Бийти продължава да се бори.

— Жица — настоява той.

— О, знам какво иска — казва нетърпеливо Джоана. Отива до брега и вдига цилиндъра, който свалихме от колана на Бийти, докато го къпехме. Покрит е с дебел слой съсирена кръв. — Това безполезно нещо. Някаква жица или нещо от този род. Заради това нещо го раниха. Докато тичаше към Рога на изобилието да го вземе. Не знам що за оръжие е. Предполагам, ако издърпаш част от жицата, може да я използваш като гарота или нещо такова. Само че представяте ли си Бийти да удуши някого с гарота?