Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Остро чувство за съперничество с близки хора (вероятно е убил един от братята си).

Жестоко малтретиран — физически и емоционално — от баща си. Или поне той твърди така.

Завършил е университета „Дюк“ и правен факултет. Първенец в курса. Всичко му се удава с лекота.

Коефициент на интелигентност: 145–155.

Няма съвест.

Баща: Уилям Хайлънд Крейг, бивш генерал от армията, председател на две компании „Форчън 500“, понастоящем покойник.

Майка: Мириам, все още живее в Шарлот.

Бивш агент на ФБР и директор на отдел във ФБР, обучен в Куонтико, където също бе обучавал нови агенти.

Изострено чувство за конкурентност, особено към мен.

Пристигнах във Флорънс, Колорадо, към обед, един ден след бягството на Кайл. Много малко се бе променило в този строго охраняван затвор. Прекарах първия час в разговори с двама от пазачите, които познаваха особено добре Кайл Крейг. След това поговорих с главния пазач Ричард Крок. Пазачът изглеждаше по-шокиран от всеки от нас, че Кайл или който и да било друг може да избяга от затвора във Флорънс. Никой досега не го бе правил. Дори не се бе и опитвал.

— Както вече знаете — каза ми Крок, — адвокатът се е върнал в килията на Крейг с гумена маска, наподобяваща лицето на затворника, а след това се е обесил. Това, което не знаете, е, че сме записали някои от първите му посещения при клиента му. Искате ли да ги видите?

Със сигурност исках.

През следващите няколко часа гледах видеозаписите с някои от ранните срещи между Кайл и Мейсън Уейнрайт. Адвокатът не бе настоял да се възползва от привилегията за срещи насаме с клиента си до третата седмица от посещенията си при затворника. Защо? Защото Кайл е искал да видим нещо? Или защото адвокатът е искал?

Но какво? Първото посещение бе фактически съвсем същото, както и останалите, които бяха записани.

Уейнрайт влизаше в стаята за свиждания, облечен в ексцентричното си облекло, което без съмнение бе помогнало накрая при бягството: каубойска шапка и ботуши, сако от еленова кожа, очила с големи рогови рамки, които никак не си пасваха с останалите атрибути.

Двамата с Кайл се прегръщат. Кайл казва нещо, което не е уловено на записа. Следваше серия от осем въпроса — винаги едни и същи.

Някакъв вид код? Или Кайл въртеше игрички? Или просто беше луд — и той, и адвокатът му? На този етап нямах мнение. Както впрочем и за всичко останало. Знаех единствено, че Кайл Крейг е първият, избягал от най-строго охранявания затвор във Флорънс. Мислителя бе извършил немислимото.

Накрая Кайл и адвокатът му отново се прегръщаха. Уейнрайт казваше нещо на Кайл, което също не бе уловено на записа. Дали по този начин са си обменяли информация — независимо дали ги записваха, или не?

Не беше изключено. Със сигурност щяхме да се опитаме да разберем.

След това отидох в килията на Кайл, но там нямаше кой знае какво да се види. В строго охранявания затвор във Флорънс на осъдените не бяха разрешени много лични вещи. Малката стая беше чиста и подредена, както и самият Кайл.

Тогава видях посланието, което бе оставил.

Поздравителната картичка на „Холмарк“ бе подпряна на закрепеното с винтове към пода нощно шкафче до леглото.

Не беше подписана също както двете в апартамента на Тес Олсен.

Минути по-късно се върнах обратно в офиса на главния пазач Крок. Исках да получа някои отговори на въпросите, хрумнали ми през изминалите няколко часа.

— Имал ли е посетители? — попитах. — Знаем за адвоката, макар че нямаме представа какви всъщност са били истинските му отношения с Крейг. Имал ли е други посетители? Някой, който е идвал повече от един път?

Крок нямаше нужда да се консултира с папките, за да ми отговори.

— През първата година имаше един доста настоятелен репортер от „Лос Анджелис Таймс“ на име Джоузеф Уизън, но Крейг отказа да се срещне с него. Няколко пъти. Още няколко се свързаха с Крейг чрез кабинета ми, но той дори не си направи труда да дойде тук, защото не пожела да ги види. Единственият му посетител беше преди няколко месеца — писателката Тес Олсен. Нали се сещате, жената, която наскоро бе убита във Вашингтон. Кайл ни изненада. Съгласи се да се срещне с нея. Тя идва три пъти. Възнамеряваше да пише книга за Крейг. Ако я слушахте как приказва, романът щял да бъде нещо като второ „Хладнокръвно“.

— Значи сте говорили с нея? — попитах.

— Да. И трите пъти. Първия път някъде около половин час.

— Как ви се стори тя? Какво беше впечатлението ви?