Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

— В цялата работа има много условности — рече Бри.

— Не обичам думи като ако и може би .

От години се говори за киберпространството като за ново предизвикателство пред силите на закона. Изглежда и на мен ми предстоеше за пръв път да изпитам тръпката му.

За да илюстрира думите си, Кицмилър направи търсене на обикновен блог в Гугъл. Въведе „Публичен убиец“ и получи пълен екран с отговори.

— Леле! — възкликна Бри. — Впечатлена съм. Или по-скоро би трябвало да кажа депресирана . Май има доста боклук.

— Мамка му! — присъедини се Сампсън. — Прилича ми на епидемия.

— Забелязвате, че той никога не използва върху сайта си пълната титла „Публичен убиец“. Може би тъкмо заради това не сте го открили по-рано. Въпреки всичко, дори и тук има повече от осемдесет линка, където се споменава, както и два, специално посветени на темата. А се предполага, че още не е извършил три убийства.

— Дали фактът, че той толкова жадно търси внимание, не подклажда този интерес? — попитах аз.

— Със сигурност е така. В Интернет има голям брой откачалки, зажаднели за подобни неща. Повечето хора твърдят, че ненавиждат убийството, и не се съмнявам, че за голяма част от тях това е истина. И така, да обобщим с какво разполагаме. На първо място това е смесица от хора със съвсем законен интерес към криминалистиката. Следват тия, които искат да научат повече, но навярно от погрешен човек. И накрая типовете, които изпадат в екстаз от всичко това. Този е като тяхна сбъдната мечта. Досега никой убиец не е бил толкова достъпен особено когато е действащ и на свобода.

— И така — заговори Бри тихо, — излиза, че той използва хората, за да му помогнат да се превърне в това, което иска.

Кицмилър кимна и отвори нов прозорец — „официалния“ фен клуб на Джефри Дамър 11 11 Известен американски сериен убиец и канибал (1960–1994 г.), убил и изнасилил 17 момчета и младежи в периода 1978–1991 г. Убит в затвора. — Б.пр. .

— Изберете си от множеството мръсници. Може да иска да бъде Дамър. Или Тед Бънди 12 12 Американски сериен убиец (1946–1989 г.), активен между 1973 и 1978 г., избягал два пъти от щатски затвор. Признал си за повече от 30 убийства, макар че точният брой на жертвите му е неизвестен и досега. — Б.пр. . Или Зодиакалния убиец 13 13 Псевдоним на неразкрит убиец, действал в Северна Каролина и в Сан Франциско в края на 60-те и началото на 70-те години. Назовава се така в язвителни писма, изпратени до пресата, в които си признава за 37 убийства, но следователите са установили седем смъртни случая, свързани с него. — Б.пр. .

— Не. Той иска да бъде много по-голяма звезда — възразих аз. — Мисля, че му се ще да надмине всички останали.

„Включително и Кайл Крейг? — запитах се. — Как, по дяволите, Кайл Крейг се вписваше във всичко това?“.

Бях достатъчно объркан от случая, а освен това много страдах от заетостта на Бри, която ме лишаваше от компанията си. Толкова бях обзет от безпокойство, че през тази седмица ми бе трудно да се съсредоточа върху работата си, затова реших да запиша сеансите си. За всеки случай, за по-голяма сигурност.

Антъни Демао, ветеранът от „Пустинна буря“, направи нещо необичайно за себе си — отпусна се да говори за преживяванията си през войната. По време на обяда седях зад бюрото си и отново прослушвах касетата. Докато го правех, си представях Антъни. Мъжът притежаваше донякъде груба и недодялана хубост, беше в добра форма, но иначе тих и кротък.

— Нямахме достатъчно подкрепа на земята. На командира изобщо не му пукаше. Ние имахме мисия. Само това го интересуваше — каза той.

— Колко дълго бяхте в това положение?

Той изведнъж млъкна.

— Сухопътната атака започна в края на месеца — заговори най-сетне мъжът, — така че, предполагам, са изминали около две седмици.

Все повече се убеждавах, че нещо наистина много лошо му се бе случило по време на операцията „Пустинна буря“, което навярно бе ключът към проблемите на Антъни. Може би някакъв инцидент, който той е потиснал. Балансът в този случай беше желанието ми да не го притискам твърде много и шестото чувство, което имах, че той няма да продължи терапията още дълго особено след като не смяташе, че сме постигнали достатъчно напредък.

— Направих някои проучвания — прозвуча гласът ми от касетата. — Ти си бил в двадесет и четвърта пехотна дивизия, нали? Това е било точно преди да потеглите към Басра.

— Откъде знаете?

— Това е част от историята. Ти самият си част от историята. Не е трудно да се намери тази информация, Антъни. Има ли нещо, което се е случило тогава, за което не искаш да говориш? На мен или на който и да било друг?