Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Адвокатът изпита силен пристъп на клаустрофобия и си помисли ужасено, че би било много трудно човек да не загуби разсъдъка си в този ад. След малко Мейсън Уейнрайт се засмя. Повечето хора щяха да решат, че самият той много отдавна е загубил ума си, дори още преди да стане един от учениците и последователите на Мислителя.

Когато същата вечер, в шест часа, малко преди вечеря, пазачът дойде да провери затворника, не можа да повярва на очите си. Мигновено натисна паникбутона на колана си. Сетне зачака да му се притекат на помощ. Не можеше да откъсне поглед от килията.

Кайл Крейг се беше обесил!

Слънцето блестеше в очите на Кайл Крейг и това бе най-прекрасното усещане. Слънцето! Невероятно, но факт! Носеше се с ягуара на Мейсън Уейнрайт със скорост няколко километра над позволената към търговския център в покрайнините на Денвър, където го очакваше един мерцедес. Е, тази кола му харесваше много повече — съчетание между мощност и комфорт. А и освен това никой нямаше да търси мерцедес.

Тези, които се съмняваха в Кайл Крейг, щяха да се объркат и притеснят.

Последователите му щяха да са във възторг.

Трябваше да спази обещанията, написани с кръв и публикувани в августовските броеве на „Уошингтън Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“.

Да, той отново ще види слънцето и още много повече.

Беше се запътил към Вашингтон, но реши да заобиколи, да посети неколцина врагове, може би дори да ги убие в собствените им домове.

Щеше отново да бъде прочут и имаше план как да го постигне.

Нито дума не бе записана на хартия — всичко беше в главата му.

— Мили Боже, само какво слънце! — възкликна той.

Бях у дома, на Пета улица, и тъкмо бяхме привършили късната си вечеря с Нана и децата, когато телефонът зазвъня. Повечето от нас бяха в кухнята и довършваха с разтребването. Деймън, Джени и аз работехме, Али ни наглеждаше, а Нана четеше любимите си вестници в дневната — „Уошингтън Поуст“ и „Ю Ес Ей Тудей“.

Тази вечер щяха да дават и любимия й сериал — „Анатомията на Грей“. Нана обичаше сериите, защото бяха оптимистични и имаше три много умни и правдиви персонажа, изпълнявани от чернокожи актьори, което според нея се случваше за пръв път в телевизионните сериали. „Анатомията на Грей“ беше едно от нещата, за които нямахме противоречия. И двамата бяхме пристрастени към медицинската драма и нашето внимание и отдаденост рядко биваха разочаровани.

Джени се намръщи, когато вдигна слушалката, и установи — за нейно изумление, — че не търсят нея.

— За теб е, татко.

— Каква изненада — промърморих аз. — Огромно разочарование.

— Не е жена — върна ми го Джени, — така че не се радвай. Не е Бри.

Не зная какво очаквах, но във всеки случай не и това, което чух по телефона през последвалите няколко смущаващи секунди.

— Алекс, обажда се Хал Брейди. — В последно време Брейди беше шефът на детективите във вашингтонската полиция, стар приятел, началник на Тор Рихтер и на всички нас.

— Здрасти, шефе. — Успях да промърморя няколко думи, но бях изпълнен с напрегнато очакване. Фактът, че Брейди се обаждаше у дома, не беше добър знак.

— Не се отнася за Бри, нали? — Внезапно ме прониза лошо предчувствие.

— Не, не. Бри е добре. Всъщност в момента е тук, в кабинета, с мен. След минута ще ти дам да поговориш с нея — успокои ме Брейди, сетне продължи: — Алекс, причината да ти се обадя е, че по някое време днес Кайл Крейг е избягал от строго охранявания затвор във Флорънс. Все още разследват подробностите как го е направил, но това не е добре. Нито за теб, нито за когото и да е от нас. Нямат представа къде е отишъл.

Не се поколебах нито секунда.

— Нуждая се от услуга. И то голяма — казах на шефа.

Два пъти съм посещавал строго охранявания затвор във Флорънс, след като Кайл Крейг бе въдворен там. По време на полета си направих няколко бележки за него от всички материали, които бях събирал през годините. Докато драсках бележките си, си припомних определени инциденти, случили се между нас. Някога Кайл ми беше приятел или поне аз го смятах за такъв. Той беше заблудил много хора, а аз винаги съм бил наивен с онези, които даваха вид, че водят праведен живот.

Ето какво записах в бележника си:

Очаква да бъде признат за всемогъщ; притежава огромно чувство за собствена значимост; невероятно нарцистичен.

Впечатляващо изследователски ум; мисли сложно и многостранно.

Външен чар. Използва го умело при желание.